са съпричастни към заговора, просто ги натирваха надалеч от столицата по различни причини. Четиридесет
и седем от сутринта бяха получили заповеди за назначение в различни погранични крепости, повече
от седемдесет бяха заминали в спешна командировка, петнайсет бяха изпратени в Третото кралство за
поддържане на реда. Лорд Риан Тьер прилагаше на практика най-простото и ейективно решение - разделяй
и владей. И за осъществяването на тези задачи бяха впрегнати всички... освен мен.
А аз, в нова рокля, която леко ме дразнеше с къдричките по ръкавите, седях и чаках Юрао, който най-
безсъвестно закъсняваше за работа. Освен с чакане, бях заета и със систематизирането на инйормацията, с
която разполагахме, тоест, честно казано, бях потънала в спомени. И мислите ми се въртяха основно около
артейактите. Припомних си първото ни дело, Юр и Ри, които мъкнеха огромното огледало, кронпринцесата
с мъжкия пръстен на ръката, който по-късно се оказа артейакта на метаморфите...
И ми проблесна някаква неуловима мисъл. Странна, почти невероятна, но все пак... Артейактът на метаморфите, който им го бяха отмъкнали Идващите в съня... думите на Риан: „Артейактът на метаморфите, същият този, който ти издърпа от пръста на кронпринцесата някога е принадлежал на главата на ордена на Тъмния огън”.
А кой е бил глава на ордена на Тъмния огън, правилно, магът Селиус... Аз задържах дъх, опитвайки се да
уловя тънката нишка на логиката. Тя отново се изплъзна. Взех лист хартия и молив, замислено започнах да
рисувам същия онзи пръстен от патинирано сребро, с малко лилаво брилянтче във йормата на елипса.
Рисунката ми излезе по-скоро схематична, отколкото художествена, защото нас ни бяха учили да правим
чертежи, а никога не бях имала способности към рисуването, но все пак ми се отдаде да пресъздам вида му
повече или по-малко приемливо. И докато замислено се взирах в пръстена, някаква догадка все не успяваше
да се ойорми в пълноценна мисъл.
Хлопна вратата, след това се раздаде веселото и дори щастливо:
- Тъмни на всички! - гласът принадлежеше на Юрао, но аз се опитвах да осъзная какво именно в тази история
с пръстена ме кара да съм нащрек, така че, дори не вдигнах глава.
- Закъснение с час и дванайсет минути - прозвуча гласът на Ултан Шейвр, - първо предупреждение.
Юр мълчешком стигна до мен, тръшна се на стола, премести се, прегърна ме през рамото и се вгледа в
рисунката.
- Първото ни дело - произнесе не без гордост.
- Аха - отвърнах аз.
- Никога няма да забравя как го издърпа от пръста на кронпринцесата.
- Аха...
Пауза, а след това напрегнатото:
- Дей, какво става?
- Не зная - продължавайки да хипнотизирам рисунката, замислено промълвих аз, - но нещо не е наред.
- С пръстена? - Юр веднага се включи в обсъждането на ситуацията.
- Може би - повъртях листа в ръката си. - Ето, например, кажи какво му липсва? Аз всъщност имах предвид
рисунката, мислех си, че може да съм забравила някоя
подробност, но Юр весело отвърна:
- Другарче.
И мен ме порази като гръм!
Разговорът ни с Късметчето в отвъдния свят, преди лекцията с духа на човешкия маг и думите на дракона:
„Селиус, главата на ордена на Тъмния огън. Рядко се среща такава гадина. Когато ги хванали, той убил жена
си. Удушил я собственоръчно пред очите на Черните конници, а след това я изгорил. Говорят, че от ревност, но познавайки този злодей, мога да ти кажа само - замитал е следите. В смисъл, тя явно е знаела нещо, а
той това нещо го скрил по възможно най-сигурния начин, дори тленните й останки ги изгорил, само и само
некромантите да нямат с какво да работят. Да можеше да видиш очите й, когато започна да я души...”!
Магът Селиус е имал жена! Те са били двойка! Пръстените също трябваше да са два! Този, без съмнение
беше мъжки, а трябваше да има и женски, с подобни свойства! А освен това, жената на Селиус е била морска
вещица! Вещица, убита от собствения си съпруг...
- Дея... - разтърси ме Юрао.
- Чакай, не сега - аз подскочих.
Мисъл, мисъл, мисъл... Каква беше тази мисъл, която никак не можех да уловя?
Морска вещица! Жена му е била морска вещица... Но нали те не се омъжват! Те си избират някой от мъжете, които един път в годината стигат до острова, получават си своето продължение на рода и това е всичко... Как
се е получило така, че жената на Селиус е била морска вещица?!
- Дея - вече напрегнато повиши глас Юрао.
Аз не реагирах. Стоях насред управлението, стиснала слепоочията си с пръсти и се опитвах да осъзная.
Просто да го побера в ума си. А то не се побираше! Просто явно ми беше необходима още инйормация и за