управлението?
Всъщност, беше го казал, но тъй като беше добавил и: „И да, там Ултан с нокти рови земята, върнете се в
управлението и двамата, желателно преди появата на лорд Тьер” - ние дори не го бяхме приели като заповед.
- Магистър... - подхванах аз.
Но мен ме прекъсна Юрао, банално дръпвайки ме за ръката, а след това произнесе:
- Виновен съм.
Лорд-директорът сухо отбеляза:
- Знам.
Той приключи с Юрао, само че аз нямах намерение да мълча, но и не ми се искаше да се обясняваме пред
гномите. Самият Риан се обърна към почтения господин Молес и ние всички чухме странното:
- Тъмни. Тази сутрин в управлението беше предаден пакет с покана на името на Дея Риате и Юрао Найтес, подписан от вас. Кой трябваше да го предаде на годеницата ми?
Никой не му отговори, защото всички дружно бяха зяпнали треперещия Ойвег Томарс. Магистърът се обърна, хвърли внимателен оценяващ поглед, след което се обърна към Молес:
- Мога ли да получа разрешение за разпит на член на вашата община? Започвах да разбирам какво имаха
предвид гномите под: „Ние правата си знаем”.
Майстор-златарят въпросително погледна към белобрадите старейшини, те на свой ред се спогледаха.
Думата взе майстор винарят Гровас. При това, отначало гномът стана, ниско се поклони на магистъра и
почтително произнесе:
- Гномската община се отнася категорично отрицателно към намесата на властите във вътрешните работи на
нашия народ, но като се има предвид безграничното ни доверие към вас, Лорд Тьер, несъмнено ще дадем
разрешение. - след това някак припряно и напълно неочаквано: - Не зная дали помните, но в Ардам вие
спасихте синовете ми, които бяха на обучение при чичо им и аз затова вярвам, че няма да причините вреда
на сина на господин Томарс.
Риан по никакъв начин не издаде удивлението си по повод постъпката на гнома и с достойнство отвърна:
- Благодаря за доверието - след това добави: - Имаме подозрение, че на вашия пратеник са оказвали
влияние по магически начин и това е единствената причина, поради която съм принуден да го предам на
дознавателите. Юношата ще бъде върнат още преди залез-слънце. Тъмни, господин Гровас.
- И на вас всичко най-кошмарно - гномът, съдейки по всичко, беше удивен, че магистърът знае името му.
Риан пък, решил проблема с гномите, ми заповяда:
- След разговора с майстор-златаря, почтения господин Золер - в управлението.
Мълчаливо кимнах.
Изви се адски пламък. Магистърът наблъска в него съпротивляващото се гномче и сам пристъпи напред.
Пламъкът угасна, гостната на гномите се потопи в сумрак и тишина. След това прозвуча въпросът на господин
Золер:
- От всичко това, почтени майстори, аз не разбрах само едно - ние на кого бяхме изпратили покана?!
- На нас - глухо отвърна Юрао, сядайки на дивана и дърпайки ме след себе си.
- На вас - потвърди белобрадият старейшина, - а какво общо тогава има годеницата на самия лорд Тьер?
Юр ме прегърна през раменете, загрижено попита:
- Ти как си?
Мълчаливо стиснах рамене, унило гледайки към мястото, където току-що стоеше магистъра.
- Не му го мисли чак толкова, аз всичко разбрах - опита се да ме успокои Юрао, - почтените гноми пред нас
споменаха, че всички послания за Тьер са минавали през Ултан Шейвр, а явно това момче - Томарс не за
първи път ги е предавало. Така ли е, господин Молес?
- Истина казваш - не скри гномът.
- Ето, а посланието явно са го подправили и са го предали на демона, а той, Ултан, не е толкова прост, както
изглежда, на Тьер всичките сътрудници са много далеч от обикновеното, и ето, досетил се, че посланието е
йалшийицирано, явно и затова се хвърли след нас...
Тоест, поради тази причина след нас бяха изпратили и върколака Лексан, а ние все пак бяхме успели да
избягаме от двореца. Ох, Бездна!
- Та коя е годеницата му?! - нетърпеливо повтори въпроса си майстор Золер.
- Тя ви е пред очите - доста ехидно произнесе майстор Молес. - Наистина, не бях сигурен, че е годеница...
Но това, че между госпожа Риате и самият лорд Тьер има гореща връзка, веднага разбрах. Така че, ето ви я
годеницата.
Последва това, с което вече бях свикнала;
- Не може да бъде - ахна майстор Золер.
- Самият Тьер... и ето... тя? - присъедини се към съмнението му майстор-винарят
Гровас.
На мен ми стана обидно до сълзи, но това бях аз, а с мен беше Юрао, и именно ойицер Найтес не си премълча:
- А, голяма работа, Тьер! Ние имаме широк избор - от Еллохар до наследния принц - и видът му при това беше
от невинен по-невинен. - Между другото, кой от вас се специализира по брачните договори?