Аз простенах, гномите преместиха заинтересуваните си погледи от мен и сега с любопитство се взираха в
дроу. Майстор-банкерът, господин Десан, поглаждайки рижата си брада, замислено попита:
- А чий е бракът?
- За Дея ни трябва - нагло отвърна Юрао. - Съдете сами, ние обща кантора имаме, а тя е решила да се омъжва!
Гномите се посъветваха и отсъдиха:
- С тъмните лордове нещата са сложни - подхвана майстор-златарят.
-Ас висшите особено, йормулировките трябва да са просто идеални - добави белобрадият Гровас.
- Най-добре при стригоите да надникнете, там има един - Доха, при него и трябва да идете - посъветва ни
почтеният господин Десан. - Препоръчително писъмце ще ви дам, така че и като драги гости ще ви приеме, и
договор за чудо и приказ ще състави.
В този момент моето самообладание се пропука: -Юр!
- При стригоите сам ще ида - „успокои” ме партньорът, - за вас, човеците, не е безопасно да имате вземане-
даване с тях, те започват да ви пият, така че, ще минем без теб, Дей, дори не си прави устата!
Аз и така нямах намерение да го уговарям, а тихо и спокойно, но много решително обещах:
- Ще издам на дроулелите твоето местоположение.
Юрао даже махна ръката си от раменете ми, стъписан подобно заявление. И просто затвори темата,
преминавайки към работните въпроси:
- Майстор Молес, почтени майстор Золер, а от колко време гномската община се занимава с изработването
на бижута за висшата аристокрация?
Гномите се спогледаха и почтеният майстор Золер ехидно полюбопитства:
- Загубили ли сте нещо? - но без да изчака отговора ни стана, махна ни с ръка, канейки ни да го последваме и
напусна дома на майстор Молес.
Ние с Юрао естествено го последвахме.
В златарска работилница досега не ми се беше случвало да влизам, но си представях, че трябва да е нещо
удивително прекрасно, полумрак, изложени на черни кадийени възглавнички украшения, блестящи
скъпоценни камъни, златни слитъци... Оказа се, че всичко е абсолютно различно - просторно светло
помещение на мансардата, където на две места покривът беше заменен от огромни стъкла за допълнително
осветление. Планини необработени заготовки за пръстени, обици, верижки, покрити с някакъв бял налеп,
които изобщо не привличаха вниманието. Златото не беше на слитъци, а във вид на намотки тел,
скъпоценните камъни - нахвърляни безредно в непривлекателни кутии и маси с прикрепени увеличителни
кристали, огнекамъни, инструменти почти като в ковачница, само дето бяха значително по-малки...
- Светая светих, моята лична работилница - с нескрита гордост произнесе майстор
Золер.
Ние с партньора се спогледахме и добре, че Юр умее да хвали:
- Достойна работилница.
- Най-добрата в столицата - гномът определено се гордееше със себе си. - Сега разказвайте, за какво дойдохте
при нас? Само че вие, лорд Найтес, ей-там, към прозорчето отидете, там има столче свободно, а вие, госпожо
Риате, елате насам, ето на вас ви давам табуретчица, а вие на мен - ръчичката, дясната.
На мен ми посочиха най-затрупаната със златни изделия работна маса и дори ми преместиха по-удобно
столчето. Самият майстор-златар седна, очевидно на своето работно място, явно по навик сплете брадата си, за да не му пречи и заиздърпва чекмедженцата, ровейки се във всяко от тях, мърморейки странно:
- Така-а-а... това е принцовото, това е принцесиното, а тук са ни лорд и лейди Тьер, а къде е това на магистъра?
Тук някъде беше... А, точно така, как можах да забравя...
И на масата беше измъкната малка черна кутийка. Самият Золер се изправи, затвори всички чекмедженца,
весело ми намигна и съобщи:
- Считай, почти четирийсет години са минали, а все още ги пазя - и гномът ловко отвори кутийката.
В първия миг ме ослепи червеникаво сияние, след това успях да разгледам два пръстена със странни черни
камъни, в които като че ли беше запечатан червен пламък, който караше елмазите да блестят и да хвърлят
искри. Изпълнени от червено злато, те така приличаха на това скромно, в сравнение с тях, пръстенче, което
сега украсяваше лявата ми ръка. И в моя пръстен го нямаше този червеникав отблясък...
- Сам ги правих - майстор-златарят извади големия пръстен, протегна ми го, - ето вижте, чисто злато е
използвано само в декоративните елементи, а останалото е червено, топлоустойчиво, тъй като ми бяха
казали, че ще затворят огън в камъка, но не знаех дали ще пламти с жив пламък или не. Ох, беше сложна
поръчка.
Внимателно взех пръстена в ръце... мъжки, внушителен пръстен и последва въпрос, който не можех да не