задам:
- А за кого са тези пръстени?
Старият гном втренчено ме гледаше явно още от момента, когато бях взела пръстена, а сега, когато погледите
ни се кръстосаха, не отмести очи, а продължи с някаква проницателност предпазливо да ме наблюдава.
- Видимо за Тьер - Юрао стана, приближи се, взе пръстена от ръката ми и замислено: - Дей, а помниш ли онази
сметка? И там прозвуча датата „преди четирийсет години”.
Преди четирийсет години, на рождения ден на кронпринцесата императорът беше отворил сметка, както
беше разказал магистърът, а освен това, в думите на Риан имаше намек, че някой от поисканите подаръци, той беше отказал да връчи на Алитерра. И аз сега виждах пръстени, които определено бяха венчални...
- Тя тогава беше още съвсем млада - гномът взе женския пръстен, започна замислено да го върти в пръстите
си, - млада, влюбена, цялата една такава, в пламъка на нервното очакване... И в същото време дори не се
съмняваше в неговия отговор... положителния. Ние заедно рисувахме ескизите, аз шлийовах камъните, а
нейно височество вливаше в тях пламъка - капка по капка, за да не ги разруши... Да... - той върна пръстена в
кутийката и с неочаквано силен звук я хлопна. - Така, да се върнем към работата, ръката ви, госпожо Риате.
Аз мълчаливо протегнах на майстор Золер пръстена, изработен, както се оказа, за магистъра, но не дадох
ръката си за сваляне на мерки.
Сключих пръсти и опрях ръце на коленете си, напрегнато погледнах към Юрао. Дроу разбра всичко без думи:
- Почтени господин Золер, Дей не ни е свикнала с пръстени, може и да се смеете, но дори годежният, няколко
пъти го връща на бъдещия си мъж, така че, хайде да седнем да си поговорим за другото пръстенче. И ето, бъдете така любезен да ми кажете, коя от тъмните лейди носи едно такова сребърно пръстенче с лилаво
камъче?
Гномът с усмивка погледна към Юрао, а след това се обърна към мен:
- Госпожо Риате, скромността е великолепно качество, но не и във вашия случай. Аз съм единственият златар, който обслужва висшето общество на Тъмната империя и или вие сега и тук ми позволите да сваля мерките
от вашите очарователни пръстчета, или лейди Тангирра Тьер ще ви доведе в моята лавка, разположена в
центъра на столицата. Вие си решавате, разбира се.
Мълчаливо протегнах дясната си ръка. Майстор Золер, пройесионално, бързо и акуратно започна да сваля
мерките от всичките ми пръсти, слез това измери китката ми в основата, по средата и до самия лакът, за което
ми се наложи дори да стана. След това измъкна отнякъде внушителна книга със златни щампи, отвори, явно
на нужната страница, нанесе резултатите от измерванията, направи си някакви бележки. И едва след това
прозвуча:
- Доколкото разбирам, много ви е нужно да разберете коя лейди носи сребърно пръстенче? - ние с партньора
съгласно кимнахме. Гномът разпери ръце и съобщи: - Много ми е жал да ви разочаровам, но никоя.
- Тоест, „никоя”? - потресено попита Юрао.
- Вие седнете най-добре - с блага усмивка посъветва майстор Золер. Дроу се приближи към прозореца, взе
стола си, върна се и се намести до мен. Гномът кимна, намести ръцете си върху корема и започна да убива
систематично цялата ни теория за пръстените:
- Сред тъмните лейди се счита, че среброто носи лош късмет и затова вие няма да намерите сребърни
украшения нито у тъмните дами, нито сред прислугата им.
Очакването за скорошно разкриване на делото започна да се топи като сняг в първия ден на пролетта.
- А лордовете? - глухо попита Юрао.
- Сребърни пръстени носят само двама - лорд Гарриан от клана на Идващите в съня - и ние с Юрао знаехме за
този пръстен, ние сами го бяхме предали на вампирката Гарра Аешесси за брат й, - и лорд Алсер.
- Лорд Алсер? - възкликнах аз.
- Да, старшият - потвърди гномът. - Аз сам го направих преди около трийсет и шест години.
И тук задънена улица. Аз обезкуражено погледнах към Юрао, той ми отвърна с не по-малко разстроен поглед.
- Майстор Золер - изобщо не ми се щеше да се предавам. - А кой още от златарите...
- Госпожо Риате - прекъсна ме почтеният гном, - вече повече от седемдесет години аз съм ойициалният
бижутер на негово величество и като минимум петдесет се явявам единственият облечен с доверието на
висшата аристокрация. Естествено, по-голямата част от изделията ги изработват моите чираци и калйи, но
поръчките винаги ги приемам сам, сам уточнявам дизайна, вида, материалите и, естествено, количеството
магия, ако клиентът има
намерение да вложи такава. И затова, с пълна отговорност мога да ви заявя, че украшение, подобно на