описаното от вас, в двореца няма.
Край! Гномите ценят думата си и майстор-златарят не би твърдил толкова уверено нещо, ако не беше сигурен
в него на сто процента.
- Каква Бездна! - изруга Юрао.
- Дори не ми говори - тъжно добавих аз.
Ние не останахме за празника на гномите. Напускайки къщата на майстор Золер, излязохме и от територията
на гномската община и се спряхме току пред каменната стена, в която се опираше пътят. Там, отзад вдигаха
гълчава дечицата на гномите, замеряйки се със снежни топки, а пред нас ярко сияеше слънцето, пееха птици, цъйтяха дървета... В душата ни цареше истинска Бездна!
- Щом Золер твърди, че такъв пръстен в двореца няма, значи със сигурност го няма - произнесе Юрао това, което и така се разбираше.
- А жалко - като ехо се отзовах аз.
- Да вървим в таверната - изведнъж предложи дроу.
Намръщено го погледнах, та нали и на двамата ни беше ясно, че няма да отидем, трябваше да се връщаме в
управлението.
- Ex - изрази дроу съжалението си и пъхайки два пръста в уста, пронизително изсвири.
Почти веднага се разнесе тропане на копита, скоро след това из-зад завоя се появи
Оруг.
В мълчание се върнахме в двореца. И едва излязохме от каретата, когато чухме:
- Риате, Найтес, живо в управлението!
Огледахме се, учудени до някъде от гласа, който като че ли звучеше от нищото. Вампирите-стражи се
изпълниха със съчувствие към нас, нещастните, и ни посочиха някакъв стълб. Вглеждайки се, успяхме да
забележим морфа.
- Колко пъти трябва да ви се каже? - ехидно полюбопитства той. Без да бързаме се запътихме към входа.
Пътьом, Юрао подхвърли:
- И защо ли се чувствам толкова нещастен? Аз си замълчах.
Юр, след кратко мълчание, попита шепнешком:
- Тьер много ли е строг? Мълчаливо кимнах.
Вече никъде не ми се отиваше, беше ми жал за Юрао, беше ми жал за себе си, а за това, че бяхме стигнали до
задънена улица ми беше най-жал от всичко. Мечтаех си за чудо. Голямо, неочаквано и спасително. И освен
това, желателно загадко-разкриващо.
Но днес всичко беше срещу нас.
В момента, когато влязохме в хола се сблъскахме с демона Ултан Шейвр.
- Вие - изсъска заместника на лорд Тьер, стремително сменяйки цвета на очите си, -
вие!
Мълчахме в покаяние. Демонът глухо изръмжа, а след това изсъска:
- Госпожо Риате, на втория етаж ви очаква лейди Тьер. Два часа трябва да бъдете с нея, разпореждане на лорд
Тьер. Ойицер Найтес, придружете партньора си и се върнете в управлението.
Ама че... Бездна!
- Изпълнявайте - изръмжа лорд Шейвр.
Затътрихме се към стълбището за втория етаж. Вървяхме бавно... ако зависеше от мен, бих разтегнала този
път на цели два часа.
- И защо веднага при лейди Тьер? - спирайки, попитах аз.
- Явно в управлението провеждат разпит - дроу сви рамене, - възможно, не само на гнома, Тьер действа
бързо. Затова и те праща при мамчето, за да не присъстваш на екзекуцията.
Започнахме да се качваме по стълбите. Бавно. Толкова бавно, колкото беше възможно... но стълбището все
пак свърши. А там вече ни чакаше един от лордовете, които се опитваха да ме съпроводят предишния път.
- Госпожо Риате, ойицер Найтес - някак ехидно ни приветства полудемонът. - Лейди Тьер не ви дочака, така
че, последвайте ме в залата за танци.
И ето я огромната, мрачна и страшна Бездна.
Следвайки пратеника на свекромонстъра се наложи все пак да вървим по-бързо, отколкото ни се искаше, но
все пак по-бавно, отколкото той очакваше, а и си поговорихме пътьом:
- Дей, ти танците на тъмните лордове виждала ли си ги? - попита Юрао.
- На мен дори ми се наложи да участвам в един от тях - тъжно отвърнах аз.
- О-о-о - проточи дроу. - Знаеш ли, тъмните се гордеят с умението си да се сдържат, та затова и танците им са
направо изпитание и тренировка на самообладанието.
- Интересна забележка, а най-важното, напълно съответстваща на истината - все пак се изчервих дори само
от спомена.
Полудемонът грациозно се обърна, измери ни с насмешлив поглед и ни поведе по-нататък. Към добре
познатата ми, не толкова отдавна избита врата.
- Юр - простенах аз, - не ме изоставяй.
- Заедно до края - решително заяви партньорът, стискайки ръката ми, - до най-значителния златен запас на
империята, Дей, а дотогава, дори не се опитвай да се скатаеш от работа.
Утеши ме.
Пред нас любезно разтвориха вратата, наложи се да влезем. Ваер. Вторият от традиционните придворни танци
на Тъмната империя. Оглушителна, биеща директно по нервите мелодия, двойките в страстна прегръдка
кръжащи по залата, кронпринцесата, открояваща се с пламъците в косата си сред останалите танцуващи, ние