с Юрао, застинали на прага на залата в момента, когато дамите, разкъсвайки страстните обятия, приклякат, без да откъсват поглед от партньора...
- А аз два дни съм на гладна диета - простена дроу.
- И? - стъписвайки се от подобно признание, попитах аз.
- Какво „и”? Просто няма да издържа - призна си Юрао, пускайки ръката ми. Ръката не се пускаше, вкопчила
се с всички пръсти в дланта на дроу.
-Дей!
- Тя сама, честна дума - нагло излъгах аз, явно влиянието на тъмните лордове се казваше думата.
-Дей!
Жално, ама много жално се вторачих в дроу.
- А аз те предупреждавах! - поучително подхвана той, моментално забравяйки за танцуващите. - Аз веднага ти
казах, Дей, договор! И в него, там вътре, черно на би могла с пълно право да напишеш „никакви танци”.
Още веднъж погледнах танца... и преглъщайки нервно, казах:
- Да вървим при стригоите.
- А, добро утро! - проточи Юрао и се обърна, за да отвори вратата. Уви, нас вече ни бяха забелязали.
Музиката я прекъснаха на най-трогателния момент, и едва стъклата бяха престанали да дрънчат от мелодията, се раздаде ласкаво възклицание откъм лейди Тьер:
- Дея! - а след това вече недоволното: - Защо толкова се забави?!
А на вратата стояха и двата полудемона и по лицата им се четеше, че покрай тях можеше да се мине само бой.
- Ах, колко хубаво, това ли ще е твоят партньор, докато Риан е зает? Юр изпъшка.
- Да вървим - без да обръща внимание на отчаянието ни, лейди Тьер ни подкани да се приближим до
прозорците, - сега още веднъж ще изрепетираме целият танц от начало, а след това е ваш ред - но в момента, в който аз вече имах намерение да се възмутя, свекромонстърът коварно добави: - Между другото, Найтес, струва ми се, че вбесеният лорд
Шейвр ви търсеше под дърво и камък. Не зная какви именно сте ги надробили, но повярвайте ми, танците са
най-лекото от наказанията, на които биха могли да ви подложат. Аз изобщо искрено съм учудена от мекотата
на Риан, обикновено той не прощава такива неща. И дроу, разбира се, се отказа да си тръгва. А аз - да се
възмущавам.
- Музика, изкомандва свекромонстърът, оставяйки ни да стоим до прозореца, а тя самата се отдалечи към
малка масичка, около която вече се бяха настанили още няколко дами и бурно обсъждаха нещо. Навярно, сватбата, тъй като аз успях да зърна лист, озаглавен „меню”.
Да, лейди Тьер се отличаваше с повишена работоспособност. Истинска тъмна.
- План на действията - избиваме стъклата на прозореца, скачаме върху дърветата долу, след това пълзешком
до портите, а там вече нашите ще ни прикрият.
- Ти кентаврите ли имаш предвид? - безразлично попитах аз.
- Именно тях - не отрече Юрао. - Дей, а ти за какво си мислиш?
- Иска ми се чудо някакво да стане - признах си аз, гледайки започващия танц. Тиха в началото, подобна на
нарастващ шум на вятъра мелодия, сега вече удряше по
тъпанчетата с партиите и на духовите, и на струнните инструменти, които в този танц вървяха заедно. А
движенията, в които подобни на две листа, носени от вятъра, двойките се въртяха, едва докосвайки се с
пръстите на ръцете си, стремително се превръщаха в нещо... което най-добре подхождаше за тренировка на
самообладанието.
- Много прилича на танца на седемте демона - замислено се обади Юрао. - Един от традиционните танци на
Хаос, само дето при него партньорите се сменят и се получава, че танцуват седем мъже и три момичета, а
освен това, там и мелодията постоянно се ускорява. Ако съм прав, сега ще бъде Бездна.
Бездна не се случи, продължи единствено танцът, в който, партньорките, обвили талията на партньора с един
крак така, че същият този крак до самото бедро се откриваше изпод роклята, се навеждаха назад, докосвайки
с ръце пода. Лично аз не бях способна на такова нещо не само от морални съображения, но и чисто йизически.
А в залата, в това положение, лордовете притиснали дамите за талията, започваха да ги въртят до завиване
на свят...
Улових върху себе си изпитателния поглед на Юрао. Скептично присвил устни, дроу съобщи:
- Не, на теб няма да ти се получи.
Аз и сама го разбирах прекрасно. А танцът продължаваше - все още държейки партньорките си през кръста, лордовете ги бяха вдигнали нагоре, все в същото въртеливо движение. Изглеждаше невероятно красиво, но
аз категорично отказвах да участвам в подобно нещо.
- Прозорецът, парка, кентаврите - напомни ми плана на действията моят партньор.
- А след това? - изстенах аз.
- Ще излезем в нелегалност, ще работим за враговете на империята, те, между другото, плащат повече.