В това имаше някакво зърно здрав смисъл. Но най-главното - в предложеното развитие на събитията не се
предвиждаха танци, а това вече си беше огромен плюс. Мълчаливо и изразително погледнах към прозореца.
- Дея, не се разсейвай! - свекромонстърът не дремеше.
Така, наблюдаваме танца. Танцът беше стигнал до приклякания, в които лордовете дори за миг не прекъсваха
контакта си с дамите.
- О, гледай - Юр ме дръпна за ръката, - ей онзи, вторият отляво, явно се възползва от ситуацията.
Пръстите на втория откъм вратата лорд, като че ли случайно се плъзнаха по гърдите на едва дишащата от
подобна наглост лейди и всичко това - очи в очи, а след това - едва забележимата победна усмивчица на
тъмния.
- Напразно, малката не се поддаде - като че ли и дроу се беше увлякъл. - О, ето, гледай лявото й краче.
Крачето на дамата, по време на поредния елемент от танца, леко се премести, като че ли също така случайно, и токчето й прикова стъпалото на лорда към пода. Тъмният посивя, усмивката не изчезна от лицето му, но то
вече не светеше така лукаво. Но за сметка на това, в очите му проблесна хазарт. Обаче, при изпълнението на
следващия елемент, когато се
полагаше да плъзне длани от раменете до талията, а неговите ръце продължиха пътя си и се спряха доста по-
надолу, се раздаде гневното:
- Лорд Неас!
Свекромонстърът винаги бе нащрек.
- А най-добре да напишем в брачния договор забрана за приближаване на свекървата. Или да ограничим
диаметъра до сто крачки.
„Прекрасна идея” - тъжно си помислих аз.
И тогава се случи чудо. Най-невероятното чудо!
Изрева син пламък!
Той се издигна направо посред залата, стресна танцуващите, а когато пламъците поутихнаха, пред нашите
погледи се появи лорд Даррен Еллохар в черната унийорма на магистър на Смъртта, със сплетена коса и с
две дръжки от кинжали на пояса. При това в ножниците му наистина стърчаха само дръжките. Магистърът
огледа присъстващите с такъв вид, все едно беше безкрайно възмутен, че му се мотаят всякакви тук под
краката, докато погледът му не се спря на Лирран.
- Ох, що не ме вземе Бездната! - възкликна лордът. - Трохичке, ама ти си пораснала! Къде са ти изподраните
колене и кривите плитки?!
Полуелйийката стремително се изчерви така, сякаш я бяха облели с алена боя.
- И дори си без куклата? - продължаваше Еллохар. - Ти си знаеш коя, онази, нали си спомняш, без око и с
осакатена ръка, дето ние и гипс й слагахме, и я лекувахме от разрив на сърцето.
Девойката, независимо от възмущението си, се реши да отвърне:
- Кошмарни, магистър Еллохар. Споменатата кукла, разбира се, я пазя като скъп спомен за деня, когато вие
благоволихте да докарате баба ми до разрив на сърцето, а кой знае защо лекувахме куклата.
- Просто не ми позволиха да се пробвам на баба ти, иначе щях направо с нейното лечение да се заема -
весело отвърна магистърът.
- Винаги съм считала, че дядо е много мъдър и далновиден тъмен и решенията му неизменно са правилни и
обосновани - усмивката на Лирран много й отиваше, - тъй като проблемите със зрението и с крайниците на
куклата се появиха именно след вашето чудодейно лечение.
Еллохар се позамисли и парира:
- Та аз дори косата й възстанових.
- Разбира се - вежливо се съгласи момичето, - вие собственоръчно я залепихте... накриво, наистина, но йактът
си е йакт - залепихте ги.
Еллохар просто й се усмихна, Лирран приклекна в грациозен реверанс, свекромонстърът стремително се
изправи от мястото си, а магистърът, без да му пука от присъстващите, се обърна към мен и се започна:
- Дея, прелест моя, колко се радвам да те видя!
- Еллохар! - изсъска свекромонстърът. Полуобръщане и театрално-недоумяващото:
- Та нали вече се видяхме днес, лейди Тьер? Не помните ли, тази сутрин... в спалнята. И свекромонстърът, готова да се разрази в тирада, след тези думи просто... спря
стъписана и бавно се разпалваше до точката си на неистова ярост.
- Ама не се смущавайте така, та нали това не беше вашата спалня.
Еллохар произнесе това с такъв вид, че у всички възникна една и съща мисъл „а чия?” Но магистърът никога
не беше страдал от желание да удовлетворява чуждото любопитство, и затова, без да го е еня от мнението на
обкръжаващите, отново се обърна към мен и попита:
- Заета ли си?
- Не! - едновременно отвърнахме двамата с Юрао.
- Да! - от вика на лейди Тьер се разтресоха прозорците. - Дея има урок по танци, лорд Еллохар. И най-искрено
ви съветвам да държите хищните си лапи далече от чуждите годеници!
Внимателният поглед на Еллохар не се връзваше с добавеното: