хМагистър Еллохар и той въодушевено и подигравателно изкрещя:
- Да се позабавляваме!
Някой зави. Не разбрах точно кой, докато не видях някакъв чернобрад мъжага с превръзка на едното око, застанал зад щурвала. Именно той и виеше.
- Обичам разбойничетата! - извести Еллохар.
Ако можеше да се съди по усмивките, които се отразиха на лицата на адептите на Смъртта, Еллохар наистина
обичаше разбойниците... но се съмнявах, че тази любов беше взаимна. Много се съмнявах. И тогава изведнъж
се досетих, че това е пиратски кораб. И се бях досетила не само аз.
- Лорд Еллохар, а... - подхвана Юрао, - този кораб, той...
- Ние го взехме назаем - весело се отзова магистърът. - На нас ни беше нужно корабче, на тях - пътници и ние
много удачно се натъкнахме едни на други.
Искрено вярвах, че пиратите са се зарадвали на това.
- Така, преминаваме към най-интересното - Еллохар престана да ни държи, а мен направо ме побутна към
трапа. - Дея, прелест моя, отивай в каютата, събличай се и ме чакай. Остроуха муцуно, грабваш Ерха, да, да, аз днес съм щедър, и също отиваш да се разголваш, повярвай, нямаш нищо, което тя вече да не е виждала
- тяхната група точно преди една седмица препарира двама дроу. Останалите - да се изучи строежа на
даденото корито и поведението му в открито море докато плува с изпънати платна. Искам схемата, принципа
на управление и водоизместването. Разрешавам използването на разпит с пристрастие, не разрешавам да се
разглобява корабчето на части, на него ще трябва още да плуваме. Това е, адепти, изпълнявайте.
И без да обръщат внимание нито на съпротивлението, нито на мълчаливото ми възмущение, мен ме повлякоха
към каютите. След ме това обърнаха. Лорд Еллохар спря, странно ме погледна, едно такова оценяващо,
особено в областта на гърдите, след това се извърна на страни и замислено:
- Слушай, Ронрг, теб ли те скъсах на курсовата по строеж на човешкия гръден кош? Един от двайсетимата
присъстващи адепти покаяно наведе глава, измърморвайки:
- Мен...
Еллохар отметна плитката си зад гърба, огледа палубата на кораба и още по-замислено:
- Така-а-а, а къде ни е онзи, който жадуваше за принудителни интимни радости с жената на търговеца?
Едва сега видях, че разбойниците на корабчето са доста повече от тези, които бях забелязала на пръв поглед.
Те просто се криеха - кой зад бъчвите, кой в самите бъчви, някои и зад въжетата, които се валяха на купчини
по палубата.
Същият този Ронрг, в когото можеха да се проследят както човешки, така и оркски черти, огледа палубата с
моментално почервенели очи, които издадоха и част вампирска кръв, и съобщи:
- Ето го там, този с откъснатото ухо. Нали си спомняте, вие, когато го сваляхте от жената на търговеца, малко
не си сдържахте силата?
Еллохар леко се намръщи, кимна и снизходително измърмори:
- Така, без да се впускаме в подробности. Взимай този безухия, отваряй му гръдния кош и намери грешката
си.
Нещастният душегуб изкряка, изскочи иззад бъчвата и се хвърли в морето, притиснал с ръка окървавеното
място, където преди се беше намирало ухото му.
Дали адептите на Смъртта се разстроиха?! Ни най-малко! Магистърът, забравяйки за мен, се втурна към
кърмата, огледа мястото, където пиратът старателно се опитваше да се удави и възторжено възвести:
- Адепти, нали си спомняте, разказвах ви за йауната на човешките морета? Всички мълчаливо, но най-важното, много заинтересувано кимнаха.
- Тогава, приближаваме се насам и се любуваме. За съжаление акулите покрай брега са малки, но затова пък
са много - радостта на магистър Еллохар нямаше предел. Но тогава той си спомни за мен, огледа се, измери
ме с недоволен поглед и изтърси: - Ерха, отведи Дея от тук, на нея сърцето й е слабо.
Аз просто стоях, нямах никакви думи, само емоции. Само дето не осъзнавах напълно в какво общество сме
се озовали двамата с Юрао, не го осъзнавах точно до преди думите на някаква адептка:
- Магистър Еллохар, нали си спомняте, че преди четири години ме нахокахте, че лошо съм си написала
контролната по болестите на човешкото сърце?
Аз побягнах към каютата. Сама. Тъй като след разказа на Лирран, би било глупаво да разчитам на целителските
способности на лорд Еллохар.
Само че, когато слязох по мръсния, лепкав от размекналия се лак трап, аз объркано спрях. И накъде трябваше
да вървя? В това помещение бих се погнусила да се докосна до стената, какво оставаше да пипна някоя от
дръжките на вратите.
- Риате, ти ме поразяваш - раздаде се зад мен гласът на безшумно приближилия се Еллохар. - Не е чак толкова