спомних думите на Еллохар: „Илюзиите са първото изкуство, което овладях”.
И така, както си стоях, застинах от възмущение. Следващият вопъл, огласил този нещастен кораб, беше моят:
- Юрао!
След минута в каютата се втурна полусъблечения дроу, който допреди крясъка ми, явно също се беше
преобличал, при това в унийормата на адептите на Смъртта.
- Дей, какво се е случило? - издиша той.
- Застани до вратата, ако обичаш - шепнешком го помолих аз. Юр, без да задава ненужни въпроси, само
уточни:
- От тази страна или от другата?
- Най-добре от тази - реших аз, посягайки към връзките си.
Дроу галантно се обърна и скръстил ръце пред гърдите си, се зае да изучава стените и вратата. Именно
в неговото възпитание аз нямах никакво съмнение. Припряно развързах обувките, дръпнах връзките на
роклята си и си спомних, че няма да съм в състояние да я сваля сама.
- Юр - прозвуча някак много жално.
- И аз току-що си помислих, че ти нямаш допълнителен чийт стави на ръцете, а корсетът е затегнат отзад -
отзова се партньорът.
Обърна се, приближи се към мен, започна стремително да разкопчава копчетата и да развързва роклята. И
му се получаваше не по-зле, отколкото на вампирките, които ме бяха облекли тази сутрин.
- Опит - самодоволно ме просвети дроу.
И изведнъж застина. Аз се обърнах и забелязах, че Юрао, с все по-ококорващи се очи гледа към стената. Аз
също погледнах нататък - стената беше мръсна. А Юр изведнъж възмутена каза:
- То бива, бива, ама аз не съм Дея, аз ви виждам!
- Мен друго ме интересува - отзова се стената с гласа на Еллохар, - защо аз теб те виждам тук. И то в такъв вид.
При това, зает с такъв род дейност!
- Каква дейност? - Юрао се върна към шнурчетата.
- Я се махай от тук! - ядоса се магистърът.
Дроу с мрачно изражение ме хвана за ръката, взе пакета с дрехата на морските вещици и ние се опитахме да
си тръгнем.
Магистър Еллохар се материализира до вратата, при това, сега аз също ясно го виждах, и мрачно попита
дроу:
- Остроухи, животът ли ти омръзна?
Юрао, дори без да мисли да ме пуска, спокойно отвърна:
- Значи така, лорд Еллохар, на мен честно казано и грам не ми пука за вашите нежни чувства. Но доколкото
се касае за честта и достойнството на моя партньор - това вече е съвсем друга работа и вреди на моите
имуществени права като съсобственик на „ДеЮре”.
Извил вежда, Еллохар насмешливо се поинтересува:
- Тоест, ти ще ми предявиш сметка за гледането?
- Сметка? - Юрао също вдигна вежда. - Вие нещо не разбирате, магистър, вас съдебен иск ви заплашва.
Еллохар удивено погледна дроу, удивлението се смени с осъзнаване на решителността на Юрао и магистърът
мрачно произнесе:
- Бездна, с кого си имам работа?! След което се обърна и си тръгна.
Преоблякох се много бързо. След това стоях в коридора и чаках Юрао. На палубата се качихме заедно. А
когато стигнахме, така и останахме да стоим на входа към трюма.
На кораба ставаше нещо. Не, НЕЩО! Под заповедното: „И-и раз, и-и два!” останалите живи орачи на морските
простори, духайки, надуваха платната. Един от адептите на Смъртта стоеше с бележник в ръка и йиксираше
броя на синхронните издишвания. И на смуглото му лице се четеше жив интерес към случващото се. Веднага
ставаше ясно - отново изследваха нещо. Останалите също се занимаваха с изучаване, но техния обект беше
корабът. Същият онзи Ронрг, с ръкавици и увеличителен кристал, който беше значително по-голямо от този, който носех аз, просто обзет от научна треска изучаваше гръдния кош на проснат на масата пират.
- Аз съм в ужас от любопитството им - с шепот си призна Юрао.
В този момент до нас долетяха звуците от разговора на магистър Еллохар с треперещ, бледен и олюляващ се
пират:
- Та значи, казвате, че имате цяла йлотилия? Ама вие днес безкрайно ме радвате, Опърлен, аз тъкмо имам
три групи абитуриенти, а все се чудех с какво да ги поглезя по случай завършването на последната учебна
година. А тук, оказва се, имало цяла йлотилия!
- Ъ-ъ-ъ - простена нещастникът.
- И най-важното, аз съм просто във възторг от йакта, че сте извън закона - с щастлив тон продължи магистърът,
- тоест, на мен никой няма да ми трие сол на главата, а за дечицата ще е радост.
Капитанът на корсарите посивя, но намери смелост и изведнъж изтърси:
- Това няма да ви се размине така! За армадата на Сив Куция цялото Брегово братство ще се вдигне!
- О-о-о - възторжено проточи лорд Еллохар - а там още много ли има? Пиратът изхълца, но гордо го осведоми:
- Двайсет и седем бригантини!