Магистърът цъйна в съвършено щастлива, абсолютно радостна усмивка, след което на побелелия от подобна
реакция капитан на пиратския кораб му намигнаха и му съобщиха:
- Значи не само отличниците, а и тези с по-ниските оценки ще ги вземем. М-м-м, три дни в морето, абордаж на
корабите в бойни условия! Внезапно и тайно завземане също можем да организираме за разнообразие, а и
толкова материал за курсови по строеж на човешкото тяло ще има... О, Бездна, великолепно лято се очертава.
Съдейки по всичко, очертаваше се не нещо друго, а унищожаването на цялото Брегово братство.
Нещастният пират падна първи. За сега, в безсъзнание.
- Ама че работа, а така добре започна всичко - проследявайки с поглед падането на пирата, печално произнесе
Еллохар.
Не го зарадва и вопълът на адепт Ронрг, който обидено се оплака:
- Магистър, ама на всички тях белите им дробове са прогнили!
- Потвърждавам - отзова се адептът, който контролираше надуването на платната от пиратите, - вече почват
да падат, а нормата за човеци на тяхната възраст е като минимум седем минути в режим на пренасищане на
организма с кислород.
- И какво да правим? - възмути се отново Ронрг.
- Изучавай влиянието на алкохола върху черния дроб - меланхолично се отзова Еллохар.
- Вярно бе! - отново обхванат от радостно предчувствие, се отзова адептът на Смъртта.
Ние с Юрао мълчешком се върнахме обратно в каютата. Както се оказа, аз имах слабо сърце, а дроу - силен
инстинкт за самосъхранение.
В каютата ние известно време просто стояхме. Не ни се искаше да сядаме, беше прекалено мръсно, но и да
се стои на постоянно поклащащия се кораб не беше нито лесно, нито удобно.
- Та за къде плуваме? - попита Юрао.
- Към Листар, островът на морските вещици - аз показах пръстена, който постоянно се изхлузваше от палеца
ми.
- Аха, ще търсим онази същата морска вещица? - досети се партньорът.
- Нея, по-точно, сведения за нея - потвърдих аз.
Корабът се разклати така, че се наложи да се вкопча в Юрао, за да не падна. Откъм палубата се дочу веселото
съобщение на Еллохар:
- Вие там, дръжте се здраво, ние платната пробваме на опън и натиск. Юр мрачно изсъска:
- Изс-с-спитатели...
Да поговорим в шума на скърцащия такелаж, разпарящите се платна и рева на поривите на вятъра, така и
не се получи. А когато най-накрая доплувахме до острова, и двамата бяхме придобили светлозелен цвят и
магията тук нямаше нищо общо.
Към острова се приближихме в сумрака и практически черният кораб едва ли се забелязваше от брега.
Застанала с Юрао на палубата, аз се взирах в Листар и си мислех все за същата онази вещица, която някога
беше станала жена на мага Селиус.
- Прелест моя, забравила си да си разпуснеш косата - уведоми ме неясно как приближилия се до нас магистър
Еллохар. А след това: - Остроухи, изпарявай се.
- Слушайте, лорд... - подхвана Юрао.
- Да, аз вече разбрах, ти не си дроу, ти си гном. Ей ти, брадатият, изпарявай се.
- Магистър Еллохар - този път напълно обосновано се възмутих аз. Ироничен поглед отвисоко и насмешливото:
- Ти нямаш нито брада, нито остри уши, ти оставаш - а след това към Юрао, но напълно сериозно: - Найтес, в
този конкретен момент аз нямам никакво намерение да посягам на честта и достойнството на кантората за
частни разигравания „ДеЮре”.
- За частни разследвания - изръмжа оскърбеният Юрао.
- За частни съдебни искове - подигравателно добави Еллохар.
- Слушайте вие, директор на убивателно-развлекателното училище! - изрева оскърбения по най-жесток
начин Юрао.
- Не си заслужава да преминаваме на лични оскърбления, защото личността може много да пострада... При
това именно твоята личност, остроухи - мрачно произнесе Еллохар. А след това с насмешка: - О, а там Ерха я
принуждават към интимни действия...
Ние с Юрао се обърнахме едновременно. И наистина, Ерха и някакъв адепт на Смъртта сръчно и
съсредоточено разкопчаваха панталона на един от пиратите. Пиратът беше в полу-безсъзнателно състояние.
Юрао - практически също, тъй като мигновено се впусна в спасителна мисия, наистина, не беше ясно докрай
кого именно щеше да спасява.
И ето, в момента, когато дроу отпраши натам, Еллохар насмешливо съобщи:
- Изучаването на черния дроб е отговорна и сложна задача и определено влияе на моралния облик на моите
адепти.
- Моля? - аз не разбрах какво имаше предвид той.
- В смисъл, като поизучават достатъчно чуждите черни дробове, започват своите по-добре да пазят -
снизходително поясни магистърът. - Разпусни си косата. Мога да ти помогна.