- Благодаря, аз сама - само дето ме беше страх дори да си помисля колко йуркети има
там.
Припряно започнах да освобождавам кичурите си, вглеждайки се в контурите на острова и в същото време
чаках, кога най-накрая магистър Еллохар ще ме осветли за това, което предстои да се случи или поне ще
ми разкаже плана на действие. Но магистърът мълчеше. Поглеждайки го, забелязах мрачния, напрегнат и
в същото време замислен поглед, насочен, кой знае защо именно към мен, а не към острова на морските
вещици.
Мълчаливо се извърнах, продължавайки да разплитам косата си.
- Умееш да си придаваш вид, че нищо не се случва - унило съобщи лорд Еллохар.
- А какво се случва? - реших да попитам аз, продължавайки да се вглеждам в Листар. Мълчание, а след това
раздразненото:
- Аз те гледам - изсъска магистърът.
- Аз пък гледам острова и там също нищо не се случва - споделих с него. Мълчание.
Спокойно доразплетох косата си, пригладих непослушните кичури, събрах йуркетите от бъчвичката, на която
ги слагах, за да ми е по-удобно и вече имах намерение да ги отнеса в каютата при дрехите си, когато чух:
- Дея...
Останах да стоя на място. И отново тишина. Стиснала в юмрука си йуркетите, гледах към острова, към който
се бяхме приближили практически плътно. Нервно хвърлих поглед към корабното кормило - там стояха
двама адепти на Смъртта - първият управляваше
кораба, вторият се взираше в картата. Съдейки по потрепващата опашка на адепта, на него тъмнината изобщо
не му пречеше - синовете на Хаоса през нощта виждат по-добре, отколкото денем.
- Да, Инригана разказа много любопитни неща, а освен това и нарисува ето тази схема на единственото място, където корабът може да доплува непосредствено до брега - Еллохар ме заобиколи, седна на бъчвичката и
изведнъж предразполагащо попита: - Боиш ли се?
-Не.
- Наистина ли? - заинтересован въпрос. - А защо?
- Ами... - аз се пообърках за секунда, и все пак добавих: - Вие сте с мен...
- А-а-а - многозначително проточи магистърът.
Предпазливо хвърлих поглед към Еллохар, той все така не откъсваше насмешливо-ироничния си поглед от
мен. След това весело започна да разказва:
- Да влезеш в недрата на планината ще можеш само ти. Пръстенът ще замаскира твоята същност за
охранителните кристали, а магията на острова ще те пропусне безпрепятствено, като която и да е човешка
девойка. След това задачата ти ще бъде да преместиш два кристала - осемнайсетият в горния и сто и деветия
в левия ред. Запомни ли?
- Осемнайсетият в горния и сто и деветия в левия ред - послушно повторих аз.
- Ти наистина си моята прелест - похвали ме магистърът. - След това стоиш и чакаш мен. Мен, Дея, а не
остроухия - ръмжене в последната дума.
Просто мълчаливо кимнах. Еллохар продължи:
- Адептите, и съответно твоят брадат...
- Магистър, стига толкова - решително се възпротивих аз. - Аз вашите приятели не ги оскърбявам!
Ухилване и Еллохар проточи:
- Да ти кажа честно, Риате, на мен и досега ми е приятно да си спомня как ти се опитваше да учиш на добри
маниери Алсер.
Мълчаливо се извърнах настрани. От време на време лорд Еллохар ставаше просто непоносим. И следващата
му йраза само потвърди това:
- Добре, добре, няма да наричам брадатия остроух - едва сдържайки смеха си, заяви магистърът.
Аз се обърнах и се опитах просто да си тръгна.
- Добр-р-ре - изръмжа отново Еллохар, - честта и достойнството на ойицер Найтес повече няма да пострадат.
Върни се.
Върнах се.
- Дай насам йуркетите! Дадох ги.
Йуркетите полетяха във водата.
- А ти си голям инат, Риате! - оплака се магистърът.
- Знаете ли, на мен ми е неприятно, когато вие непрекъснато оскърбявате Юрао, а аз съм принудена да ви
слушам! - не знам защо, но едва не се разкрещях.
Лицето на Еллохар стана сериозно. Известно време той просто мълчаливо се взираше в мен, а след това чух:
- Разбрах.
- Благодаря - искрено казах аз, надявайки се, че наистина е разбрал. Корабът се приближи до самия бряг, плъзвайки се между две скали и скрит от
каменист склон, незабелязано се настани в малка пещера. Двама адепти на Смъртта хвърлиха куки, по
въжетата се добраха до острова, закрепиха въжетата за акостиране и върху тях спуснаха трап.
Ние с магистър Еллохар слязохме на брега първи, а там, както се изясни, вече ни
чакаха.
- Та ти си имаш толкова работа, че само в Бездната можеш да си починеш! - възмути се лорд Еллохар.
- Аз и приятел един си имам - с него нито враговете, нито Бездната могат да се сравняват - мрачно отвърна
абсолютно мокрият лорд-директор.