- А всъщност, защо именно с мен реши да побеседваш? - и такава една подигравателна гримаса.
Но аз се сдържах и честно отвърнах:
- Защото след събитията на остров Листар, аз вярвах, че вие знаете много за морските вещици, значително
повече, отколкото магистър Тьер, и със сигурност повече, отколкото могат да ми разкажат учебниците. И
да, защото именно във вашата школа, върху един от лордовете е било забелязано проклятието за забвение
„ХагаероТшха”.
- Седни! - заповяда Еллохар. Напук останах да стоя.
Риан протегна ръка, хвана китката ми, принуди ме да седна, а след това просто задържа ръката ми в своята, галейки я замислено. И двамата сега явно размишляваха. Аз също си траех, но най-вече от обида.
-„ХагаероТшха” - безжизнено промърмори Еллохар. - Да, да, незабравимата история, свързана с проклятието
за пълно забвение... Риан, ти нали помниш онова девойче?
- Девойче? Ти робинята ли имаш предвид? - уточни магистърът. - Тя беше почти на четирийсет, Рен.
- Тогава, да - Еллохар вдигна ръцете си над главата, сключи пръсти и сега леко се поклащаше в креслото. - Но
когато попадна в дома на Айк Рогет момичето нямаше още петнайсет...
- Не пред Дея! - прекъсна го лорд-директорът.
- Хайде пък сега! - Еллохар ни хвърли поредния насмешлив поглед, - Твоята малка адептка е мъкнала през
целия Ардам... използваната от един лорд своя приятелка... Така че, Риате е наясно доколко лордовете по
принцип се различават от благородния теб. Но ние не говорим за това сега, аз момичето имах предвид... А ти
помниш ли цвета на очите й?
- Сини - Риан, кой знае защо ме погледна.
- Сини... - Еллохар вдигна краката си върху масата и замислено ги поклащаше. - Сини... Доколкото си спомням, Айк беше споменавал, че я е купил от троловете, а те имат навика да нападат и да грабят крайбрежните
човешки градчета, а след това да се скатават на териториите на океана на Хаоса... Девойчето не беше
навършило петнайсет... Южнячките бързо порастват, а вещиците приемат девойките от тринайсет годишна
възраст. Да предположим, че момичето е попаднало на острова и е минало посвещаването. Година по-късно
тя е получила правото да се върне у дома, за да се прости с близките си. Да предположим, че четиринайсет
годишната вещица се е завърнала в къщи... В някое от крайбрежните селца. И още едно предположение
- нападат ги тролове. По този начин, на робския пазар попада не просто обикновено човешко момиче, а
млада морска вещица... По принцип е възможно. Сините очи сред човеците не са редки, но дали пък нашите
предположения не са верни?
- Възможно е - отзова се Риан.
- Напълно е възможно - Еллохар продължи замислено да йиксира тавана с поглед. - И какво се получава,
значи? Айк Рогет си е купил не обикновено момиче, от онези, които неизбежно и лесно се влюбват в богатия, силен, красив и нежен в леглото лорд, а освен това, много обичат украшенията и мисълта, че са единствени
за най-прекрасния мъж на света, а вещица... Морските презират мъжете. Наистина ги презират. И девойчето, на което цяла година са му внушавали, че мъжът е само безмозъчен съд с... определена течност, явно не се е
поддало на съблазънта. А пък вбесеният от отказа ? Айк Рогет явно не е пожелал да остави това безнаказано.
И още един момент - ако човешките жени притежават едно такова странно качество като умението да
прощават, морските вещици не прощават никога...
Риан се поизправи в креслото и продължи:
- Още едно предположение - Селиус е убил жена си. Удушил я и я изпепелил. Аз съм чел хрониките на епохата
на завоюването, в много от отчетите се описва станалото, даже напълно лишените от състрадание Черни
конници са били потресени от случилото се. В спомените на някои от лордовете, се описва, че по бузите й
течали сълзи.
- И като резултат си имаме неупокоен дух - Еллохар свали краката си от масата и също седна по-изправен. - Да
не забравяме, че по това време още не са съществували нито ловци, нито точни граници на империята.
- Душата е останала на свобода - Риан започна замислено да барабани по подлакътника на креслото. -
Метежна, озлобена и пълна със сила.
- Подобното привлича подобно - продължи директорът на школата на Смъртта.
- Робинята на Рогет вероятно, след това, което й се случило, се е обърнала към силата си? - предположи
магистърът.
- Съмнявам се, морските встъпват в пълната си сила едва с раждането на дете. Риан се замисли и след малко
произнесе:
- Те нямаха деца.
- Задънена улица - измърмори Еллохар.
Магистрите се спогледаха, и кой знае защо, дружно синхронно погледнаха към мен.