останал. Така че аз започнах с неясното
- Така се получи, че ние се откликнахме на молбата на една дама да намерим семейния й пръстен и... След
като изяснихме, че в делото са замесени тролове... и там...
- А - Еллохар коварно се усмихна, - първото ви дело, след което се роди „ДеЮре”. Да-да, незабравимо
разследване. На мен най-много ми хареса моментът с разсъбличането на дроу, особено неговите мисли по
този повод...
И тогава осъзнах! Той беше прочел спомените на Юрао. Всичките му спомени!
- Как сте могъл?! - аз скочих.
- Мъничко магия, повечко сръчност и много наглост - спокойно отвърна магистър Еллохар, без да изпитва
изобщо никакви угризения на съвестта. - Та значи казваш, че по всяка вероятност има и второ пръстенче?
Негодуващо се взрях право в Еллохар. Магистърът коварно ми се усмихна, весело намигна и изтърси:
- Между другото, можеш да съобщиш на твоя остроух, че Ерха може само да я сънува. Нямам никакво
намерение да давам адептката си на всякакви със седем любовници.
- Тях вече ги няма! - изсъсках аз.
Еллохар погледна над хартията към Риан и се поинтересува:
- Тьер, аз много неща мога да разбера, но кажи ми, кой ще се погрижи за моралния облик на годеницата ти, а?
Тя вече е в течение и за любовниците на онова ушатото, а ако той й разкаже и за своите игрички?
На тази нападка Риан реагира с язвителното:
- Във всеки случай, що се касае да Найтес, аз съм уверен в едно - за игричките ще й бъде разказано само на
теория.
- А на мен, значи, не ми се доверяваш? - да негодува на Еллохар му се получаваше значително по-добре, отколкото на мен.
- А длъжен ли съм? - насмешливо-ироничен въпрос и леден поглед.
Директорът на Школата да Изкуството на Смъртта премълча и отново се вглъби в изучаването на рисунката.
След това мрачно произнесе:
- Пръстенът не се отразява в огледалата... Тьер, доколкото схващам, лейди Тангирра се занимава с подготовката
за сватбата?
- Огледала ще има навсякъде - увери го магистърът.
- Списъците? - продължи Еллохар.
- До довечера ще бъде събрана цялата инйормация.
- Ще търсиш ли в обкръжението на Алитерра? - прозвуча следващият въпрос.
- На императора - леко напрегнато отвърна магистърът.
- Охо! - внимателен поглед към бившия ученик.
- Това би обяснило много неща - уклончиво отвърна Риан, а след това към мен: -
Дея?
- Аз нямам повече въпроси - внимателно оставих молива на полирания до блясък каменен плот на бюрото.
Затова пък, въпроси явно имаше Еллохар:
- А Алитерра?
Лорд Тьер неопределено поклати глава, дръпна ме към себе си и ме поведе към средата на кабинета.
Изви се адски пламък, но още преди прехода, чухме:
- Риан, всеки прави избор според себе си. Това е нейният избор и нейният път. Магистърът ме прегърна, притискайки ме по-близо и тихо отвърна на приятеля си:
- Тя е във втория ми кръг, Даррен.
- Тя беше във втория ти кръг, Риан - Еллохар произнесе това „беше” с натъртване. - Не ти я предаде, Алитерра
сама предаде семейството си. И можеш да ми вярваш, тя не би се поколебала и за миг, ако трябва да убие
баща си или Дарг.
Адският пламък ревна.
Аз просто се притиснах към магистъра, искаше ми се да взема част от болката му от разочарованието в най-
близките, много ми се искаше.
Мирис на парйюми - това беше първото, което усетих, когато се пренесохме. Силен, почти нетърпим,
задушаващо сладък мирис на парйюм.
- Отворете прозорците - това със сигурност беше лейди Тьер, защото командния ? глас бих го познала
навсякъде и по всяко време. - Риан, не е за вярване, почти навреме!
Аз отворих очи, отстраних се от магистъра и се огледах - намирахме се в същата бална зала, която бяхме
посетили вчера. С все така натъркан до блясък паркет, с нова врата сияеща с блясъка на позлатата си, с шест
двойки, застинали в един и същи елемент от танца и с музикантите, днес в червени костюми, но все така
бледи и треперещи. Лейди Тьер беше в същата рокля като вчера, а до прозореца стоеше, скръстила ръце
пред гърдите си разярената кронпринцеса.
- Тъмни - поздравих вежливо аз.
Алитерра, в яркочервена рокля от плътна, лъскава тъкан, понечи да отвърне нещо явно злобно, но се натъкна
на погледа на Риан и премълча.
- Сърце мое - магистърът меко ме обърна към себе си, докосна брадичката ми, карайки ме да го погледна, - аз
ей сега ще се върна. Виж танца, просто го виж, всичко е наред.
Нищо не беше наред! Само от мисълта, че ще остана в помещението със свекромонстъра изтръпвах цялата...
Но прекрасно разбирах, че той трябва да иде до управлението, като минимум, за да даде разпореждания на