групата и затова просто кимнах.
- Обичам те - тихо каза Риан, поднесе ръката ми към устните си и нежно я целуна. Изви се адски пламък и ме
остави за разтерзаване.
В настъпилата тишина отчетливо прозвучаха подигравателните думи на Алитерра:
- Бездна, нима той великодушно ни повери своята майму...
- По-добре ще е да млъкнеш! - от резкия вик на лейди Тьер трепнахме и аз, и кронпринцесата.
същата рокля като вчера, а до прозореца стоеше, скръстила ръце пред гърдите си разярената кронпринцеса.
- Тъмни - поздравих вежливо аз.
Алитерра, в яркочервена рокля от плътна, лъскава тъкан, понечи да отвърне нещо явно злобно, но се натъкна
на погледа на Риан и премълча.
- Сърце мое - магистърът меко ме обърна към себе си, докосна брадичката ми, карайки ме да го погледна, - аз
ей сега ще се върна. Виж танца, просто го виж, всичко е наред.
Нищо не беше наред! Само от мисълта, че ще остана в помещението със свекромонстъра изтръпвах цялата...
Но прекрасно разбирах, че той трябва да иде до управлението, като минимум, за да даде разпореждания на
групата и затова просто кимнах.
- Обичам те - тихо каза Риан, поднесе ръката ми към устните си и нежно я целуна. Изви се адски пламък и ме
остави за разтерзаване.
В настъпилата тишина отчетливо прозвучаха подигравателните думи на Алитерра:
- Бездна, нима той великодушно ни повери своята майму...
- По-добре ще е да млъкнеш! - от резкия вик на лейди Тьер трепнахме и аз, и кронпринцесата.
Нейно височество демонстративно се обърна към прозореца, а аз, леко стъписана, се втренчих в лейди Тьер.
Майката на Риан прекоси залата, дойде при мен, ободряващо стисна ръката ми и съобщи:
- Това е алетар, първият танц, танцът, с който винаги се открива балът. Движенията в него не са сложни, най-
важното е, довери се на Риан - и повишавайки глас: - Музика!
И още от първите акорди ми стана ясно - така при нас не танцуват, не само в Загреб, така не танцуват дори
в Ардам. Нарастващ темп на мелодията, изобилие от ударни и ритъм, от който всичко вътре вибрира. И
движения - точни, изпипани, резки и... най-вероятно баща ми би ми забранил да танцувам така, ако трябваше
да съм откровена.
Васичко започваше прилично - от вратата партньорът водеше дамата си, държейки дланта й на разстоянието
на протегнатата си ръка, а и мелодията по време на влизането беше красива, плавна, омагьосваща дори.
Партньорите се движеха синхронно, тръгвайки с ляв крак. Но ето, че двойките стигнаха до средата на
залата и мъжът замираше, слагайки едната си ръка зад гърба си и вдигайки лявата нагоре. В този момент
встъпваха ударните инструменти и плавното до този момент движение на партньорката се сменяше с рязко
главозамайващо завъртане, след което дланта на момичето се плъзгаше по протегнатата ръка на партньора...
докосваше рамото, гърба му и така, лека-полека, непрекъснато докосвайки мъжа, девойката грациозно
като дива котка го заобикаляше в кръг, за да завърши на същото място, откъдето бе започнала и да замре, копирайки неговата поза, тоест, също с вдигната над главата ръка. И мелодията ставаше по-груба, по-твърда, встъпваха басовете и започваха да се движат мъжете. И само как се движеха! Нямаше и място за сравнение
между неопитните девойки и тези изкусители - силните, изпълнени с мощ и пламък тъмни лордове. Ето,
техният синхронен пирует посрами този на девойките, който досега ми се беше струвал идеален, а и след
това мъжете се движеха така, че дори моето сърце замираше плахо от страх и неясно очакване, какво ли
можеше да се каже за тъмните лейди - повечето от тях дори очи затвориха. Дали боязливо или за да усетят
по-остро как мъжката длан се плъзва по ръката, докосва голото рамо, спуска се към талията... И вече и
двете мъжки длани заемат място на тънките кръстчета на потръпващите женски тела. Смяна на мелодията и
подхванати от силните ръце, девойките литват нагоре, вдигайки вече и двете си ръце към тавана. Не зная дали
нашите адепти биха могли да повторят това нещо, но тъмните лордове без напрежение държаха обърнатите
с гръб към тях момичета с изпънати ръце във въздуха. Навлязоха струнните инструменти и лордовете
едновременно подхвърлиха партньорките си, и то така, че те в този полет, на не по-малко от два метра от
пода, се обърнаха и тях ги уловиха вече в положение лице в лице. А след това бавно, неприлично бавно, мъжете позволиха на дамите си практически да се плъзнат по телата им надолу! Това бе един постоянен
допир, и когато момичетата докоснаха пода, им се наложи да се огънат назад в кръста, подчинявайки се, явно