Николай Сизов
Заплетената следа
Бюлетинът за произшествията през денонощието беше относително спокоен. Като го прочете, майор Корнеев стана и тръгна към сейфа: трябваше внимателно да проучи делото, което бе постъпило вчера в отдела. Но го спря зумерът на селектора. Полковник Волков, началникът на криминалния отдел, питаше знае ли майорът за случая на „Азовска“.
— Не, още не зная.
— На номер четири е убито момченце. Изглежда, обир. Свържете се с дежурния за града и веднага идете на мястото.
— Слушам — отговори Корнеев и натисна копчето за пряка връзка с дежурната част. — Какво има на „Азовска“?
Дежурният повтори вече чутото от Корнеев и завърши:
— Тръгваме. Ще дойдете ли с нас?
— Не се бавете, ще ви настигна.
След двайсет и пет минути майор Корнеев и капитан Агапов бяха вече на „Азовска“.
Въпреки сериозността си този случай не учуди особено оперативните работници от „Петровка“. Макар и рядко, в огромния град се срещат и такива престъпления. Ще минат няколко дни и убиецът ще бъде открит, изолиран и изправен пред съда.
Никой не можеше да предположи тогава, че този случай е първият от серия тежки престъпления, които ще бъдат извършени едно след друго…
На пътечката в антрето лежеше дванайсет-тринайсетгодишно момче. Убийството беше извършено с остър, сечащ предмет. Квартирата — ограбена. Но престъпникът очевидно е бързал: малко неща е взел.
След внимателен оглед Корнеев и Агапов едва успяха да установят какво е изчезнало. Майката и бащата на убития не искаха да слушат за никакви вещи, а непрекъснато повтаряха едно и също:
— Кой, кой може да е направил това? Кой? Защо именно нашето дете?
Съседите по вход, хора, които цял ден били на двора, не забелязали никого, който да събуди подозрение у тях.
Семейство Соловиеви беше обикновено московско семейство. Родителите работеха, синът учеше. Нямаха широк кръг познати. Ще дойде понякога съседът с жена си, в празници ще прескочат роднини. Толя бил спокойно момче, прекалено съсредоточен и сериозен за годините си. Приятелите му — досущ като него, гледали да стоят по-далеч от буйни, свадливи деца.
Тези сведения бяха много важни, преди всичко защото вратата на квартирата беше здрава, бравата — непипната. Значи, убиецът е бил пуснат там от самото момче. А щом то е било внимателно и предпазливо, излиза, че е познавало човека, комуто е отваряло вратата.
— Но можели да го измамят, да го надвият с хитрост? Нали така? — отговори на тези доводи Корнеев.
— Да, разбира се. Но как? С какво са могли да заблудят детето?
— С някаква уловка, измама, която не буди съмнение. Например с глас, който прилича на гласа на баща му…
— Едва ли. Стопанинът на къщата отсъствувал и го очаквали чак на другия ден. И въобще… Гласа на баща му… Синът му непременно би го познал. Не, момчето сигурно щяло да усети, че има нещо нередно.
— Тогава може би представител на училището? — Предположението бе изказано не много уверено, но Корнеев не го отхвърли:
— Е, ще трябва да проверим и това.
Преподавателите и обществениците в училището често посещаваха домовете на учениците в извънучебно време. Наистина малка беше вероятността някой да е навестил Толя, тъкмо когато се готвел сам да отиде на занятия. Установи се, че тоя ден действително никой от училището не е идвал у Соловиеви.
— Престъпникът може да се е вмъкнал в квартирата, като се е представил за служител от домоуправлението?
Няколко дни преди това в семейство Соловиеви станало дума, че трябва да повикат майстор да поправи крановете в банята и в кухнята. Но от домоуправлението отговорили, че никого не са пращали у Соловиеви.
Разпитът на обитателите на сградата показа, че тоя ден из квартирите обикалял… представител на Мосгаз. Отбил се в една квартира, във втора, в трета. Обитателите го посрещали радушно. Кой го черпел с кафе, кой го канел да поседне да закуси. Но след като проверявал горелките на газовите печки, оглеждал бегло апартамента и подушвал дали не мирише на газ, майсторът си отивал. Хората не се обиждали. Бърза човекът. Апартаменти колкото щеш, а трябва да се позанимае с всеки…
Обиколката на апартаментите от служители на газоснабдяването е нещо обичайно. Но защо домоуправлението не е знаело за това?
Агапов отиде в кантората на Мосгаз, обслужваща този микрорайон. Корнеев го чакаше с нетърпение да се обади по телефона. След един час Агапов съобщи, че никой от работниците на кантората не е работил на „Азовска“. Но в системата на стопанисването на жилищата влиза не само топлоенергийното управление, не само междурайонните кантори на Мосгаз, но и много други най-различни служби. Може да е бил представител на газовата инспекция? А не е изключено и работник от строителното управление? Сградата е предадена за експлоатация отскоро и строителите биха могли да се заинтересуват как работят различните инсталации на новата постройка, включително и газовата. Ето защо след обаждането на Агапов всички работници от оперативната група тръгнаха по организациите, които биха могли да имат отношение към обслужването на сградата. Те разпитаха десетки хора, провериха стотици пътни листове, командировъчни, наряди, които се издават на ремонтните групи, на шлосерите-контрольори от отоплителните инсталации, на водопроводната мрежа и т.н. На другата сутрин стана напълно ясно, че на „Азовска улица“ не са ходили представители на комуналните служби. Следователно човекът, който е обикалял апартаментите, представяйки се за служител на Мосгаз, е евентуалният престъпник.