— Володя навсякъде има приятели. Казваше ми да не мисля за пари. И не мислех.
Не ще и дума, тя е разбирала с какъв занаят се занимавал приятелят й. Ако не веднага, ако не през първите дни от престоя им в Москва, то поне в Иваново това й станало напълно ясно. Обаче Дмитриева спокойно криела в куфарите донесените вещи, и те заедно делово пресмятали колко ще успеят да измъкнат за тях. Мислела, че ще може да живее с Йонесян весело и безгрижно. Не трепвала, когато сядала на масата с убиец, докосвана от ръцете му, едва измити от човешка кръв. Чувство на отвращение предизвикваше тази жена.
Присъдата — смъртно наказание за Йонесян, продължителен затвор за Дмитриева и изселване от Москва за Коренкова — бе посрещнато с всеобщо одобрение. Но развълнуваните обаждания по телефона до съдебните инстанции престанаха едва когато вестниците поместиха съобщение, че присъдата срещу Йонесян с крайна наказателна мярка — разстрел — е изпълнена.