Обитателите съобщиха белезите, запомнени от тях: облечен в дълъг кафяв балтон, с ушанка. Косата му е май червеникава, носът — гърбав. Тези черти помогнаха на художника да направи приблизителен портрет на предполагаемия престъпник. По същите белези бе създаден и фотопортрет. Надвечер рисунката и фотороботът бяха вече разпратени на работниците във всички градски поделения на милицията и гарите, на постовите милиционери, на участъковите инспектори.
Пред оперативната група, занимаваща се с търсенето на престъпника, се поставяха много въпроси. Защо престъпникът се е нарекъл представител на Мосгаз, а не на строителния тръст, на водопроводната служба или на радиофикацията например? Какви са били причините за това? Изглежда, той добре знае, че представител на тази градска служба влиза безпрепятствено в московските апартаменти.
В системата на топлоенергоснабдяването на града, включително и на Мосгаз, се трудеха хиляди хора. Строителите на газови магистрали са дошли наскоро от близките села и градове, прехвърлени от различни московски предприятия. Работниците от експлоатационните служби — шлосери, електротехници, контрольори, обикалящи жилищата — са в мнозинството си потомствени комунални служители на столицата или работили преди в московски заводи и фабрики. Но между работниците на газоснабдяването има и такива, които в различни години са изтърпявали наказание — за злоупотреба, за хулиганство… Наистина, те не бяха много. Оперативните работници проверяваха особено грижливо този контингент.
Павел Б., шлосер в една от канторите на аварийната служба на Мосгаз, в миналото бил съден за обир и кражба. В деня на убийството два пъти ходил на „Азовска“… по собствена инициатива. Нямал поръчки от бригадира, по график не се предвиждало да се посещава този район. И външно като че ли приличаше на диреното лице. Но подозренията към него скоро отпаднаха. Да, действително два пъти идвал на „Азовска“. Но по чисто лична работа.
Попадна под наблюдение и плановият работник от геотръста Борис К. Точно тоя ден почти до вечерта той също се намирал на „Азовска“. Отначало К. отричаше да е бил в този микрорайон, но когато няколко граждани потвърдиха, че са го виждали, и стана безполезно да опровергава, К. рече:
— Да, бях на тази улица. Предната вечер ходих на гости у един приятел. И разбирате ли, оставих при него папка с план на един геоучастък. А сякаш напук планът потрябва на началството.
— Защо сте се въртели там цял ден? Да бяхте взели папката и — на работа.
К. обори глава:
— Разбирате ли, бях забравил адреса. Толкова много къщи са построили. И всички като близнаци. Запомних апартамента — седемнайсети, а сградата пети ли, седми ли, девети ли номер беше. Затова обикалях.
Разговорът с приятеля, наличието на папка с геоплан потвърдиха алибито на гражданина К.
В това време външната служба на милицията проверяваше целия жилищен комплекс, разположените около „Азовска улица“ пазари, магазини, хотели. Във всички градски приемни пунктове за химическо чистене изследваха получените там дрехи. Но нищо подозрително не можаха да открият.
Не спеше началникът на московския криминален отдел Волков, не спяха Корнеев и Агапов, както и цялата оперативна група, служителите от близките до криминалната милиция служби, милиционерските поделения, участъковите. Наглед всичко беше направено за незабавното задържане на престъпника, щом се появи на московските улици. Но изминаха вече три дни, а човекът, извършил престъплението в квартирата на Соловиеви, беше на свобода.
Корнеев докладва на началника на криминалния отдел Волков:
— Ако се съди по това, че в квартирата всичко е преровено, разхвърляно, престъпникът е търсел пари или ценности. И възможно е момчето да е загинало по-скоро като евентуален свидетел. Известно е, че грабителят не е намерил нито много пари, нито ценности. А щом се е решил на убийство, изглежда, че парите са му били крайно нужни. И не е изключено да се опита да си ги набави от друго място и по друг начин. Трябва да се засили наблюдението в новите микрорайони. Ако престъпникът се прояви, това ще стане именно там: хората току-що се събират, никой никого не познава. Прави впечатление и още един факт: престъпникът не е московчанин… Защо мисля така? Преди да извърши престъплението, се показал пред няколко души. Значи, не се страхувал, че после ще го познаят, следователно не е възнамерявал да остане дълго в столицата. И още една подробност: подчертан южен акцент. Разбира се, в Москва пристигат сума външни хора. Но ако човек живее тук, акцентът постепенно се смекчава, става по-незабележим.