Волков забеляза недоволно:
— Аргументите ви са интересни и убедителни. Обаче къде е той, престъпникът? Включихме в групата най-опитните хора, а резултати няма.
— Навярно изчаква някъде или е запрашил към друг град. Търсим, другарю полковник. Но според мен трябва да се усили охраната в новите микрорайони.
Вечерта по улиците на града и краймосковските градове се появиха допълнителни милиционерски патрули, наряди от дружинници.
Минаха още два дни.
— Е, какво ще кажете, криминалисти? Къде може да се е дянал убиецът? — обърна се Волков на следващото заседание към работниците от оперативните служби, които водеха следствието.
— Ако престъпникът е в Москва, няма къде да отиде — обади се уверено един от оперативните работници.
— А аз се страхувам, че вече е отишъл. Пет дни не са малко време.
Съвещанието още не бе завършило, когато телефонът иззвъня. Волков вдигна слушалката:
— Слушам, другарю комисар…
Внезапно полковникът пребледня и всички разбраха, че съобщението на комисаря е извънредно сериозно.
Когато завърши разговора с комисаря, Волков съобщи на присъствуващите:
— Днес в Иваново между десет и дванайсет часа са извършени няколко убийства. Непознат се представял за работник от градското газоснабдяване. От няколко апартамента са задигнати облигации от държавните заеми, различни вещи, а също паспортът на майката на един от пострадалите. А вие уверявате: няма къде да отиде. Както виждате, отишъл. И успял да свърши толкова работа! — възкликна раздразнено началникът на московската криминална милиция.
Всеки ден с автомобили, влакове, самолети в Москва пристигат стотици хиляди хора. Приблизително толкова напущат столицата на път за различни краища на страната. Невъзможно е да се провери всеки пътник. И все пак недоволството на полковника беше обяснимо. Характерните подробности, „почеркът“ на престъплението на „Азовска“, които се повтаряха точно в Иваново, даваха основания да се предположи, че действува един и същ престъпник.
Група работници от криминалния отдел незабавно отлетяха за Иваново.
Тук вече бяха взети оперативни мерки. На железопътните и автобусните гари, в аеропристанището се проверяваха всички подозрителни лица, наблюдаваха се всички пътища за влизане в областния център и за излизане от него.
Подробните разговори с обитателите на сградите, където бяха извършени престъпленията, убедиха окончателно всички, че в Иваново се е подвизавал същият човек. Същият похват, за да се вмъкне в апартаментите, същите цели: търсене на ценности и пари.
Престъпникът си е служил с всевъзможни хитрости, за да се подсигури, да не остави следи. Не свалял ръкавиците си, когато „проверявал“ горелките на газовите, печки и пишел нещо в тетрадките. Не бил приказлив, стараел се да говори тихо: страхувал се да не запомнят гласа му. Не си свалял шапката: косата е много характерен белег.
В квартирата на Петровски бе намерен лист, откъснат от общата тетрадка на квадратчета, с презимената на гражданите, чиито апартаменти обходил „представителят на газоснабдяването“. Престъпникът бе оставил две улики едновременно: почерк и неясни отпечатъци от пръстите. Това не беше без значение за следствието. Но нито един от стотиците работници на московските и ивановските газификационни служби, на десетките домоуправления, на водопроводните, телефонните и радиофикационните служби, на пощенските клонове нямаше почерк, идентичен със запечатания на листа. Огромният труд на служителите от милицията още не даваше резултати…
Най-грижливата проверка на контролните картони в криминалната милиция на Москва, Московска област и Иваново също не ги обогати с нищо: човекът, който бе оставил отпечатъци от пръстите си на този лист, не беше регистриран.