Между многото версии, които влязоха в плана за оперативно-следствените мероприятия, имаше и предположения, че действува психически непълноценен човек. В Москва, Иваново, Ярославл и някои други градове се проверяваха всички психически болни — както намиращите се на стационарно лечение, така и зарегистрираните в медицинските учреждения. Именно по това време от една подмосковска лечебница за душевноболни и от болницата в Ярославл избягаха трима пациенти. Те причиниха много главоболия на оперативните работници…
Не можеше да се открие следа от престъпника. Нито самият той, нито вещите, взети от квартирите, не се мяркаха пред очите на оперативните работници. Нищо подобно не се появяваше в оказионните магазини, в изкупвателните пунктове, по пазарите на Москва, Иваново и съседните градове. Наистина престъпникът бе задигнал от апартамента на Петровски доста голяма сума в пари и облигации. Но какво е направил с вещите? Със себе си ли ги носи? Това е и рисковано, и обременително. Значи има някъде сигурно скривалище, където се укрива и пази плячката си.
Кога и къде ще се появи отново престъпникът? Какво крои? Работниците от криминалната милиция разбираха, че са нужни спешни, максимално действени мерки за неговото издирване и изолиране.
На оперативно съвещание в московската криминална милиция настойчиво се предлагаше да се покаже условният портрет на бандита по телевизията, да се отпечата във вестниците, да се апелира към населението, тъй че всеки московчанин, всеки ивановчанин да търси престъпника… Мнозина смятаха това за единствено правилното. Но се чуваха и други, по-сдържани гласове. Защо да се безпокоят хората? Защо да се засилва тревогата?
През този период в системата за опазване на обществения ред влязоха много млади работници, органите преустройваха дейността си според новите изисквания. Помощта на широката общественост се сочеше като едно от решаващите условия за засилване на борбата с престъпността. И, разбира се, това беше правилно, но в разумни граници, при условие, че се спазва чувство за мярка. Някои увличащи се ръководители на милиционерски служби се опитваха да прехвърлят върху гърба на обществеността едва ли не цялата си работа, заявявайки, че уж административните органи скоро щели да си изиграят ролята и народните дружини всеки момент ще ги заместят във всички сфери на опазването на реда.
Ето защо това съвещание в московската криминална милиция беше необичайно развълнувано и бурно. Един от ръководните работници на управлението говореше безапелационно:
— Смятам за грешка, че населението не е привлечено досега в диренето на убиеца. Няма защо да се страхуваме от такива мерки. Така се прави в Америка, Франция, Италия и други страни. Ако ръководителите на следствието сторят това, ако отхвърлят излишните опасения и съмнения „да не би нищо да не излезе“, престъпникът отдавна щеше да бъде в килията. Защото той се е отбивал в много апартаменти. Ако обитателите им знаеха, че милицията търси именно този „представител“, сигурно щяха сами да задържат престъпника.
Началникът на московската криминална милиция Анатолий Иванович Волков слушаше тези спорове внимателно и спокойно. Той, човекът, отговорен за издирването на убиеца, трябваше да решава: да предприеме ли такава мярка или не?
— В нашата работа както никъде другаде крайностите са вредни. Ето казвате — Америка. Да, там се прилагат широко подобни форми на дирене. Но зад океана такива престъпления са нещо обикновено. Нима ще учудиш американец с портрета на някакъв си там гангстер, убиец или грабител? У нас е съвсем друго. Наистина имаш възможност да покажеш портрета на убиеца по телевизионните екрани и това може да улесни задачата ни. Но не забравяйте, че широката гласност е предупреждение за престъпника. Той ще бъде ориентиран, ще приеме друга външност и ще се постарае да се изплъзне. А най-важното е, че неизбежно ще разтревожим московчани. И не само тях. Цялата страна гледа телевизионните предавания на Москва. Московските вестници също се четат навсякъде. Ние може сериозно да усложним работата на най-важните градски служби. Ще се взират във всеки монтьор, шлосер, бояджия: дали не е убиец? Не, до такава крайна мярка ще стигнем едва когато използуваме всичките си възможности.
— Умуваме, а в това време престъпникът се разхожда безнаказано и по всяка вероятност си избира нова жертва.
Началникът на московската криминална милиция погледна спорещия с него полковник и потвърди:
— Да, засега се разхожда. И може наистина да се реши на ново престъпление. Това ни тревожи не по-малко от вас. Но да вдигаме на крак цял многомилионен град не значи още, че ще предотвратим нещастието. — И като помълча, добави: — Въпреки всичко някои направени днес предложения трябва да се приемат. Ще осветлим населението на новите микрорайони. Ще въоръжим с фоторобота народните дружини, оперативните комсомолски отреди, портиерите, дежурните на входовете. По линията на нашите служби ще вземем следните допълнителни мерки… Моля да се запише и незабавно да се пристъпи към изпълнение. — Той започна кратко и ясно да излага, почти да диктува точка по точка.