И ето, Йонесян е на първия разпит. Той се бе подготвил за борба. Напрегнат, целият наежен, готов да лъже, да извърта, макар че беше безсмислено и глупаво да рита срещу фактите и неопровержимите улики.
— Вие ли сте Владимир Михайлович Йонесян?
— Да, аз съм Йонесян.
— Работили сте в Оренбургския музикален театър?
— Артист от музикалната комедия.
— Признавате ли се за виновен за убийствата в Москва и Иваново?
— Какви убийства? Никого не съм убивал. Това е недоразумение. Искам среща с прокурора.
— Пред вас стои представител на прокуратурата. Можете да изявите претенциите си.
— Е, изявявам. Искам да ми обясните защо съм арестуван.
— Вижте какво, хайде да се разберем. И тъй, повтаряме въпроса. Признавате ли се за виновен в убийствата, извършени в Москва и Иваново през периода от дванайсети декември до осми януари?
— Отново повтарям: това е недоразумение.
— Добре, тогава да караме поред. При обиска след задържането ви от вас е иззето ей това портмоне.
— Не зная, не помня.
— Това беше вчера. Ето вашия подпис под списъка на иззетите от вас вещи. Така ли е? Ваш ли е този подпис?
— Да, мой.
— Значи, това портмоне е било у вас?
— Изглежда, че е било.
— На дванайсети декември то изчезнало от квартирата на Соловиеви, когато там бил убит Толя Соловиев. Можете ли да обясните как е попаднало у вас това портмоне? Мълчите, а? Тогава следващият въпрос. Тази снимка ваша ли е?
— Моя.
— Вие ли сте написали, че я подарявате на Алевтина Дмитриева?
— Да, аз. Подарих я на Алевтина в деня на отпътуването ни от Оренбург.
— Значи, лично сте писали това.
— Да, лично.
— В квартирата на Петровски в Иваново бе открит списък на няколко обитатели на тази сграда, ето този списък. Съдебно-графологичната експертиза установи, че въпросният списък и текстът на фотографията са дело на една и съща ръка. Какво ще кажете по този повод?
— Следващият въпрос. Експертизата установи, че всички убийства, за които става дума, са извършени с туристическа брадвичка, точно такава брадвичка е иззета от вас при задържането. Как ще обясните всичко това?
— Н-не знам. Може да е съвпадение. И експертите грешат.
— Да допуснем, че грешат, макар и рядко. Но тук специфичните щърбини по острието на брадвата съвпадат точно със следите по жертвите. Пак ли мълчите? Тогава обяснете следното: при обиска у вас е намерен паспортът на гражданката Петровска, майка на смъртно ранена ученичка. Какво търси у вас този паспорт? По-нататък: от квартирата на Снегиреви след убийството на Пеня Снегирев е била открадната самобръсначка „Харков“. Тя е намерена между вашите вещи. От квартирата на Гаврилови е изчезнал телевизор „Старт-3“ № 309355234 и часовник „Мир“ № 17172. И телевизорът, и часовникът са открити в квартирата на Коренкова, където сте живели. Какво можете да кажете за това? Е, защо мълчите, Йонесян?… Накрая още един въпрос. Вие сте човек грамотен, трябва да разбирате какво е дактилоскопия. В Министерството на вътрешните работи на Армения е образувана дактилоскопична карта за вас, съден навремето за неотбиване на военната служба и злоупотреба с държавно имущество. Ето я. Отпечатъкът от пръстите, открит върху списъка на квартирантите в Иваново, е идентичен с отпечатъка от пръстите върху вашата дактилоскопична карта. Това е потвърдено от експертизата. Какво ще измислите сега?
— Трябва да се съсредоточа…
Следователят спокойно и неумолимо продължи разпита.
— Ще се съсредоточите, ще имате време за това. Но сега отговорете: признавате ли се за виновен?
Йонесян дълго мълча и накрая с мъка изрече:
— Признавам се.
Настъпи пауза. И изведнъж Йонесян замънка нещо за Разколников1, за неподчиняващите се на съзнанието импулси на неговата душа. От следващите му отговори стана ясно, че Йонесян знаеше за Разколников само това, което бе чул от чужди разговори…
Гласът на следователя звучеше враждебно и студено:
1
Разколников — герой на романа на Ф. М. Достоевски „Престъпление и наказание“, който извършва убийство за грабеж. — Б.пр.