Уолц вече беше стигнал средата на стаята. Вайдори не поглеждаше към него. Погледна момичето и лекичко му се усмихна.
— А сега да видим как играта загрубя, след като аз се намесих в нея — продължи Пийт Англич. — Отидох в „Джъгърнот“ и започнах да разговарям с момичето. Уолц ни примами в кабинета си и огромна маймуна, която работи за него, едва не ме удуши. Когато дойдох в съзнание, разбрах, че се намирам в някакъв апартамент, в компанията на мъртво момиче. Беше застреляно и един куршум от пистолета ми липсваше. Патлакът лежеше на пода до мен, аз вонях на джин, а патрулната кола вече завиваше зад ъгъла. Междувременно тук намиращата се госпожица Уеър беше заключена в един бардак на „Нун стрийт“. Защо се пипаше така грубо ли? Защото Уолц вече беше задействал операция „Изнудване до смърт“. И щеше да ти точи кръвчицата, докато станеш по-бял и от ангелско крилце. Половината от всеки спечелен от теб долар щеше да е негова. И ти щеше да му я даваш и да си доволен, Вайдори. Защото щеше да бъдеш популярен и да имаш протекция. Но на каква цена!
Уолц вече беше близо. Дори твърде близо. Вайдори внезапно се изправи. Пистолетът му зейна срещу гърдите на Пийт Англич. Гласът му бе станал тънък, като на старец. Той замечтано каза:
— Убий го ти, Уолц. Твърде нервен съм за подобна работа.
Пийт Англич дори не се обърна. Лицето му се вкамени като индианска маска.
Уолц опря дулото в гърба му. Стоеше леко усмихнат, подпрял с пистолета гърба на Пийт Англич, но вперил поглед през рамото му в лицето на Вайдори.
— Клетият Пийт — сухо каза той. — Тази вечер множко ти дойде. Трябваше да стоиш далеч оттук, но се досетих, че няма да устоиш.
Вайдори леко се отмести настрани, разкрачи крака и здраво стъпи на пода. Красивото му лице бе станало някак странно зеленикаво, дълбоките му очи болезнено блестяха.
Тоукън Уеър се беше втренчила в Уолц. В очите й блестеше див ужас. Тя така широко се бе ококорила, че се виждаше бялото на очните й ябълки. Уолц каза:
— Тук не мога да направя нищо, Вайдори. Но от друга страна, предпочитам да не съм сам, когато го извеждам навън. Вземи си шапката и палтото.
Вайдори кимна едва забележимо. Главата му почти не помръдна. Очите му все още болезнено блестяха.
— А какво ще стане с момичето? — попита шепнешком.
Уолц се ухили, поклати глава и още по-силно притисна пистолета към гърба на Пийт Англич.
Вайдори се отмести още малко встрани и отново разкрачи крака. Пистолетът не трепваше в ръката му, но и не сочеше към нищо конкретно.
Той затвори очи, постоя така кратък миг, после широко ги отвори. Произнесе бавно и внимателно:
— Когато го замисляхме, всичко изглеждаше добре. Такива дръзки, безскрупулни ходове и друг път са правени в Холивуд. Честно. Аз обаче не предполагах, че това ще доведе до нараняване на хора, до убийство. Аз просто… просто не съм толкова закоравял престъпник, за да продължа, Уолц. Бях дотук. Най-добре си прибери пистолета и си върви.
Уолц поклати глава и се усмихна особено, напрегнато. Той се поотдръпна от Пийт Англич и леко измести пистолета встрани.
— Картите са раздадени — студено каза той. — И ти ще играеш. Хайде да вървим.
Вайдори въздъхна и клюмна. Изведнъж се бе превърнал в самотен, изоставен мъж, далеч не млад.
— Не — каза тихо. — Аз бях дотук. Това бе последният отблясък от не чак толкова добрата ми репутация. В крайна сметка ролята беше моя. Вярно, аматьорска, но затова пък моя. Прибери пистолета, Уолц, и изчезни оттук.
Лицето на Уолц стана студено, непоколебимо, безизразно. Очите му се превърнаха в безизразните очи на убиец. Той отмести пистолета още малко встрани.