Думите й излязоха на скоропоговорка.
— Ще го вдигнеш ли вместо мен? Толкова ще ти бъда благодарна. Моля те…
Той се изсмя. В смеха му се долавяха ръмжащи нотки.
— Да го вдигна вместо теб ли, кукло? Аз също използвам пари в моя бизнес. Хайде, каква е далаверата? Изплюй камъчето.
Тя се задърпа, но той не пусна ръката й. Скри пистолета под сакото си и я хвана с две ръце. Когато зашепна, гласът й хлипаше:
— Той ще ме убие, ако не го взема.
Много остро и студено Пийт Англич попита:
— Кой ще те убие? Тримър Уолц ли?
Тя бясно се дръпна, почти се отскубна от хватката му. Но не съвсем. По тротоара се чуха стъпки. Две тъмни фигури минаха покрай дъската за съобщения, но не спряха и нищо не вдигнаха. Стъпките приближиха, светнаха цигари. Един глас тихо каза:
— Здрасти, сладурано! Искаш ли да смениш гаджето?
Момичето се скри зад Пийт Англич. Негърът се изсмя, размахвайки червения край на цигарата си.
— По дяволите! Мацето е бяло! Давай да се омитаме! — Те продължиха по пътя си, като се хилеха. Свиха зад ъгъла и се изгубиха.
— Видя ли! — изръмжа Пийт Англич. — Мисля, че ти стана ясно докъде си се докарала. — Гласът му беше студен, гневен. — О, по дяволите, стой тук, а аз ще ида да взема проклетия ти откуп.
Той остави момичето и предпазливо мина покрай фасадата на пансиона. При дъските за съобщения се спря, обходи тъмнината с очи, видя пакета. Беше увит в някакъв тъмен плат, не голям, но достатъчно, за да бъде забелязан. Клекна и надникна под дъските. Не видя нищо зад тях.
Направи четири крачки, наведе се, вдигна пакета, напипа плат и два дебели ластика. Стоеше съвършено неподвижен и се ослушваше.
По далечната главна улица бучаха коли. В една от къщите отсреща, зад врата с матово стъкло, светеше лампа. Над нея имаше отворен прозорец. Беше тъмен.
Пронизителен женски писък се заби в гърба му.
Той замръзна, после рязко се извърна и светлината го удари между очите. Идваше от тъмния прозорец отсреща. Ослепителен бял сноп го приковаваше към дъската.
Лицето му се изкриви в гримаса, очите му премигаха. Не помръдна повече
Някой скочи от високо върху цимента и по-малък лъч го прониза странично, откъм края на дъските за съобщения. Зад лъча небрежен глас каза:
— Не помръдвай дори с клепач, приятел! Отвсякъде си заобиколен с полиция.
Откъм двата края на дъските наизлязоха мъже с пистолети и го наобиколиха. Далеч някъде тракаха токчета. После за миг се възцари тишина. А после кола с червена лампа изхвърча иззад ъгъла и се насочи към групата мъже с Пийт Англич в средата.
Онзи небрежният глас се обади:
— Аз съм Ангъс, лейтенант-детектив. Ще взема пакета, ако не възразяваш. И ако бъдеш така любезен да приближиш ръцете си…
Белезниците сухо изщракаха върху китките на Пийт Англич.
Той напрегнато се ослушваше да чуе потракването на токчетата, които бягаха все по-надалеч. Но сега около него имаше твърде много шум.
Отвориха се врати и от околните къщи заизвираха цветнокожи.
3
Джон Вайдори беше висок един и осемдесет и пет и притежаваше най-изящния профил в Холивуд. Беше мургав, обаятелен, романтичен, с интересни посребрени слепоочия. Раменете му бяха широки, бедрата тесни. Имаше талия на английски кралски гвардеец, а смокингът му стоеше толкова хубаво, та чак очите те заболяваха.
Той погледна Пийт Англич така, сякаш се канеше да му се извини, че не го познава. Пийт Англич пък погледна белезниците си, протритите си обувки върху дебелия килим, високия звънящ часовник до стената. По лицето му бе избила червенина и очите му блестяха.
Вайдори произнесе с отчетлив и ясен модулиран глас:
— Не, никога не съм го виждал. — Усмихна се на Пийт Англич.
Ангъс, цивилният лейтенант, се подпря в края на една от дърворезбованите маси и чукна с пръст по периферията на шапката си. Други двама детективи бяха застанали до стената. Четвърти седеше зад малко бюро със стенографска тетрадка пред себе си. Ангъс каза:
— Просто си помислихме, че може би го познавате. Ние не можем да измъкнем нищо съществено от него.
Вайдори повдигна вежди и се усмихна съвсем леко.
— Искрено съм изненадан от това.
Той заобиколи, събра чашите, остави ги на поднос и се зае да налива нови питиета.
— Случва се — каза Ангъс.
— Мислех, че имате начини — внимателно под-метна Вайдори, докато наливаше уиски в чашите.
Ангъс се вторачи в единия си нокът.
— Когато споменах, че не ни е казал нищо, господин Вайдори, имах предвид нищо съществено. Твърди, че се казва Пийт Англич, че е бил боксьор, но не се е състезавал от няколко години. Допреди около година бил частен детектив, но сега е без работа. Спечелил малко пари на зарове, напил се и просто се мотаел наоколо. Така попаднал на „Нун стрийт“. Видял пакета, подхвърлен от колата ви, и го вдигнал. Можем да го осъдим за скитничество, но това е всичко.