Пийт Англич докосна чашата си и съвсем целенасочено се усмихна към единия край на подиума.
— Да, май си права. Разкажи ми за онази история на „Нун стрийт“.
Тя бързо се пресегна и докосна ръката му. Острите й нокти се вкопаха в нея.
— Не тук — прошепна. — Не знам как си ме открил и не ме интересува. Заприлича ми на човек, който би помогнал на едно момиче. Бях се побъркала от страх. Но не говори за това тук. Ще направя всичко каквото пожелаеш, ще дойда където поискаш. Само не тук.
Пийт Англич измъкна ръката си изпод нейната и отново се облегна назад. Очите му гледаха студено, но устата му бе смекчила гънките си.
— Ясно. Тримър ти е наредил. Той наблюдаваше ли какво става?
Тя бързо кимна.
— Не бях изминала и три преки, и той ме настигна. Мислеше, че страшно хитро съм те изработила, но вече няма да си го мисли, като те види тук. Сам се издаде.
Пийт Англич отпи от чашата си.
— Идва насам — каза хладно.
Сивокосото конферансие се придвижваше между масите, кланяше се, разговаряше, но неизменно напредваше към масата на Пийт Англич и момичето. То се беше втренчило в голямото позлатено огледало зад главата на Пийт Англич. Изведнъж лицето й се разкриви, буквално рухна от страх. Устните й неудържимо трепереха.
Тримър Уолц небрежно се приближи до масата и се облегна с ръка отгоре й. Завря месестия си синкав нос в лицето на Пийт Англич.
— Здрасти, Пийт. Не си се мяркал насам, откак погребаха Маккинли. Как я караш?
— Нито зле, нито добре — дрезгаво отвърна Пийт Англич. — Бях в запой.
Гласът на Уолц беше мек, гукащ:
— Отпреди ли познаваш госпожичката, или случайно си я забърсал?
— Просто си търсех компания, за да не пия сам, Тримър. Изпратих й бележка.
— Разбира се. Чудесно. — Уолц повдигна една от чашите и я подуши. Тъжно поклати глава. — Ще ми се да можехме да сервираме по-добър алкохол. Но за тези пари — толкова. Какво ще кажеш да пийнем от по-подходяща бутилка, отзад в моята бърлога?
— И двамата ли ни каниш? — внимателно попита Пийт Англич.
— И двамата, разбира се. След около пет минути. Първо трябва да пообиколя.
Той щипна момичето по бузата и отмина, леко разлюлял рамене в луксозен костюм.
Момичето каза бавно, прегракнало, безнадеждно:
— Значи Пийт се казваш. Сигурно искаш да умреш млад, Пийт. Аз съм Тоукън Уеър. Глупаво име, нали?
— На мен ми харесва — тихо каза Пийт Англич.
Момичето се втренчи в една точка под белезникавия белег на гърлото му. Очите й бавно се напълниха със сълзи.
Тримър Уолц обикаляше между масите, като тук-там се спираше да поговори с някой клиент. Най-после стигна до отсрещния край, застана до подиума на оркестъра и обходи заведението с очи, докато погледът му срещна този на Пийт Англич. Кимна и заднишком потъна между гънките на плътните завеси отзад.
Пийт Англич избута стола си и се изправи.
— Да вървим — каза той.
Тоукън Уеър размачка цигарата в стъкления пепелник с треперещи пръсти, допи питието си и се изправи. Двамата се провряха между масите, минаха по края на дансинга и стигнаха подиума. Зад завесите имаше полутъмен коридор с врати от двете му страни. Протрита червена пътека покриваше пода. Стените бяха олющени, вратите напукани.
— Онази лявата в края — прошепна момичето.
Приближиха се. Пийт Англич почука. Гласът на Тримър Уолц им извика да влязат. Пийт Англич постоя за миг, загледан във вратата, после обърна глава и погледна момичето с твърди, присвити очи. Бутна вратата и я пропусна пред себе си. Двамата влязоха.
Стаята не беше много осветена. Малка продълговата настолна лампа върху бюрото хвърляше отблясъци върху лакираното дърво, но не чак толкова върху протрития черен килим и дългите тежки червени завеси върху външната стена. Въздухът беше спарен, наситен със сладникавия мирис на алкохол.
Тримър Уолц седеше до бюрото, докосвайки с ръце поднос, върху който имаше кристално шише, няколко инкрустирани със злато чаши, кофичка с лед и сифон за газирана вода.
Той се усмихна и потърка едната страна на големия си нос.
— Паркирайте се, господа. Пиячката е скоч, по шест и деветдесет четвъртинката. Толкова ми струва по цени на едро.
Пийт Англич затвори вратата и бавно огледа стаята — дългите до земята завеси, незапалените лампи на тавана. Разкопча горното копче на сакото си с бавен, небрежен жест.
— Топличко е тук — каза тихо. — Има ли прозорци зад завесите?
Момичето седна в кръгъл стол срещу бюрото на Уолц. Той й се усмихна едва забележимо.
— Чудесна идея — каза Уолц. — Бъди така добър да отвориш един прозорец.
Пийт Англич мина покрай бюрото и се насочи към завесите. Подмина Уолц, пъхна ръка под сакото си и докосна дръжката на пистолета. Безшумно се приближи до червените завеси. Под тях лекичко се подаваха тъпите върхове на чифт черни обувки.