— Ами как гласи осмата заповед?
— Ама вие да не мислите, че много сме взели? — отговори момъкът и отчаяно махна с ръка. — На, честен кръст, като не вярвате!…
— Лошо е, мили мои, че не знаете заповедите. Ще трябва да ви накажем. Хубавице, той ли те научи да крадеш? Че защо мълчиш, херувимче? Трябва да отговориш. Казвай де! Мълчиш? Мълчанието е знак за съгласие. Хайде, хубавице, набий своя красавец, задето те е научил да крадеш!
— Няма — прошепна момата.
— Понабий го малко. Глупаците трябва да се наказват. Понабий го, душке моя! Не искаш? Е, тогава ще заповядам Карп и на Матвей малко да те… с коприва… Не искаш?
— Няма.
— Карп, ела тук!
Момата в един миг изтича до момъка и му удари шамар. Момъкът се усмихна най-глупаво и заплака.
— Браво, хубавице! Ами я го дръпни за косъмчетата!
Хайде де, душке моя! Не искаш? Карп, ела тук!
Момата хвана годеника си за косата.
— Не го хващай, така по го боли! Поскуби го!
Момата заскуба. Карпушка полудя от възторг, превиваше се и се тресеше от смях.
— Стига — каза Трифон Семьонович. — Благодаря ти, душке, че наказа злото. Хайде сега — обърна се той към момъка — понатупай ти твоята невяста… Първо тя теб, пък сега ти нея..
— Измисляте ги едни, господарю, тъй де… Защо ще я бия?
— Как защо? Че тя нали те би? И ти я набий! Ще й бъде от полза. Не искаш? Напразно. Карп, викни Матвей!
Момъкът плю, изпъшка, стисна в юмрук плитката на своята годеница и почна да наказва злото. Докато наказваше злото, той, без сам да забележи, изпадна в екстаз, увлече се и забрави, че бие не Трифон Семьонович, а своята годеница. Момата занарежда. Той дълго я би. Не зная как щеше да завърши цялата тази история, ако иззад храстите не беше изскочило хубавичкото момиченце на Трифон Семьонович, Сашенка.
— Татенце, ела да пиеш чай! — извика Сашенка и като видя какъв номер е скроил баща й, звънко се разсмя.
— Стига! — каза Трифон Семьонович. — Сега можете да си вървите, гълъбчета. Довиждане! За сватбата ще ви пратя ябълчици.
И Трифон Семьонович ниско се поклони на наказаните.
Момъкът и момата се пооправиха и си тръгнаха. Момъкът пое надясно, а момата наляво и… до ден-днешен повече не са се срещали. А да не беше се появила Сашенка, момъкът и момата, току-виж, опитали и копривата… Ето как се забавлява на стари години Трифон Семьонович. Неговото мило семейство не е по-долу от него. Щерките му имат навик на гости с „по-долен чин“ да зашиват за шапките глави лук, а на пияни гости с такъв чин да пишат по гърбовете с тебешир с големи букви : „мъгаре“ и „глупак“. А синчето му, Митя, подпоручик от запаса, една зима надмина и баща си: заедно с Карпушка намаза с катран портата на едно бившо войниче, защото войничето не поискало да подари на Митя вълче и защото това войниче насъсквало уж дъщерите си срещу меденките и бонбоните на господин подпоручика от запаса…
Върви, че наричай след това Трифон Семьонович Трифон Семьонович!
1880