миг
преди да се събудиш,
миг
преди очите ти
да видят
бялата ми кожа,
превръзка аз
на своите ще сложа,
за да не видиш
грешния ми поглед,
откраднах…
както ме помоли,
кое
е мое,
кое
е ми,
къде започва
и завършва
всичко ти
ще напиша върху тази кожа
името ти…
дъха ми всяка сгъвка ще разтвори
за да пусне шепота
а той…
така ще те рисува,
че най-накрая
ще се стопи във бялото
и…
перото ще забрави
рисувай без перо
нататъка,
боите са достатъчни
за краските,
топлината на дъха
ще ги разбърка
като във палитра,
но…
зарадвай ме
със простичка
творба,
рисувана
в един
единствен
цвят
и…
нека да е бяло
ти си
и
платното
и
палитрата,
там, където
боите ще
разбърквам
и ще рисувам,
терпентина
на бялото ти
така ме
упоява,
че дъха ми
вече не търси
другите
разцветия
аз се чудех
какво ме упоява,
оставаме
до болка
побелели
в бялото
на белотата,
радостта,
запретнала ръкави,
ни помете
в обятията
на
Едно,
разбра ли…
да,
тя не се разбира,
а се умее
радостта ни…
чу ли кацането и
в тишината
като прицветяване
на пеперуда
след дъжда
по петолинието
на светлината
как би го чул,
паяжина ще го вземе
ако не отвориш очите си,
капките ще композират блус,
от който така ти прималява,
че ще поискаш да си
паяжината…
да,
ще те пренеса
във шепи
през тихия шум на прибоя,
за да ми разказваш после
за съня на бисера в мидата
бисера спи
значи пропуска
седефена приказка,
притвори ме във мидата,
прибоя шуми,
а ръцете ти —
топли ли са…
първо са студени,
отдръпва се кръвта от тях
като отлив,
за да прелее другаде,
но после вълните така заливат
бреговете,
че прилива е отлив
а отлива е прилив…
и стават влажни те,
така, че да не могат
лъка да държат
и да окосяват
вече звуците
ако откриеш
входа към мен,
ако разбереш
дали съм
псе
или
вълк,
вода
или
море,
изтичам
или
се вливам,
случвам ли се
или
ще бъда,
тогава
изоставения дъх
на самодивата,
която те е кърмила,
ще ме залюлее
в твоята посока,
а в мене
ще потича сока
към надолу,
и ще съм някакъв
друг бял цвят…
соло
капка вода
или сълза
ми пречи да видя
над твоето рамо
небето
с последните му лъчи,
остани,
ръцете ти
нека се сключат
върху гърба ми,
за да видя
последните капки звезди
над рамото ти
ако ми позволиш
ще мина през облото
на рамото,
ще тръгна по улея
на млечния път,
ще изпия росата
по стръмното
и в долината
ще спра,
ще легна,
за да гледам звездите
докато гледаш
към звездите
чуй
звука
от перцето
по струните
на китарата
в косата ти,
ще усетиш случването
ако морен
от пътуването
не заспиш
във долината,
видима съм само
за този,
който
не гледа с очите си…
какво е сърцето ти
жрецо,
та вижда
там, където
пожелах да
остана невидима
широко отворени са зениците на сърцето ми,
за да виждат и в тъмното,
на светло се свиват —
това е пулса им,
за да видиш във тях,
с тях,
трябва да
да хванеш момента
между два удара,
тогава сърцето е пълно
и зениците още не знаят
да се свиват ли
или да се разширяват…
в това междуцарствие
е дома
на магьосника-жрец
всеки жрец
трябва да прави
треби…
нека държа ръката ти,
докато
зениците ти решат
да видят цвета
на очите ми
и когато го сториш
жертвата ще е
жертването на
свиването,
нали не те боли от светлото…