— Къде са останките на капитан Редфърн?
Еф не можеше да мисли. Не можеше да преглътне лъжата, която току-що бе видял.
— Онова там не бяхме ние. Камерата беше прекалено високо, за…
— Значи твърдите, че не бяхте вие и д-р Мартинес?
Еф погледна към Нора, която клатеше глава. И двамата бяха твърде объркани, за да могат да отвърнат с убедителна защита.
— Позволи ми да попитам още веднъж, Ефраим — каза Барнс. — Къде са липсващите тела от моргите?
Еф се озърна през рамо към застаналия до вратата Сетракян. После погледна Барнс. Не можеше да измисли смислен отговор.
— Ефраим, закривам проект „Канарче“. От този момент.
— Какво? — сепна се Еф. — Чакай, Еверет…
Тръгна бързо към Барнс. Другите полицаи скочиха към него все едно, че е опасен и реакцията им го спря и разтревожи още повече.
— Д-р Гудуедър, трябва да дойдете с нас — заяви агентът на ФБР. — И трим… ей!
Еф се обърна. Сетракян го нямаше.
Агентът прати двама от полицаите след него.
Еф отново погледна към Барнс.
— Еверет. Познаваш ме. Знаеш кой съм. Чуй какво ще ти кажа. Из този град плъзва епидемия. Бич, какъвто не сме виждали никога досега.
— Д-р Гудуедър — прекъсна го агентът на ФБР. — Искаме да знаем какво сте инжектирал на Джим Кент.
— Какво съм… какво?
— Ефраим — каза Барнс. — Споразумях се с тях. Ще пощадят Нора, ако се съгласиш да сътрудничиш. Ще ѝ спестим скандала с ареста и ще опазим професионалната ѝ репутация. Знам, че двамата сте… близки.
— И как точно знаеш това? — Еф бавно огледа мъчителите си. Объркването му започна да прелива в гняв. — Това са пълни глупости, Еверет.
— Има те на запис как нападаш и убиваш пациент, Ефраим. Докладваше фантастични резултати от проби, необясними с никакви рационални мерки, необосновани с нищо и най-вероятно манипулирани. Щях ли да съм тук, ако имах избор? Ако ти имаше избор?
Еф се обърна към Нора. Нея поне щяха да пощадят. Тя поне навярно щеше да може да продължи да се бори.
Барнс беше прав. Поне в този момент, в стая пълна с блюстители на закона, той нямаше никакъв избор.
— Не позволявай това да те забави — каза той на Нора. — Може да се окажеш единствената останала, която знае какво става наистина.
Нора поклати глава. Обърна се към Барнс.
— Сър, тук има заговор, все едно дали съзнателно сте съучастник в него, или не…
— Моля ви, д-р Мартинес — прекъсна я Барнс. — Не затруднявайте още повече положението си.
Другият агент прибра лаптопите на Еф и Нора. Поведоха го надолу по стълбището.
В коридора на втория етаж се натъкнаха на двамата полицаи, пратени след Сетракян. Стояха един до друг, почти гръб до гръб. С белезници.
Сетракян се появи зад тях с извадената си сабя. Опря върха на острието в шията на агента на ФБР. В другата си ръка държеше по-малка кама, също изработена от сребро. Нея притисна в гърлото на директор Барнс.
— Оказали сте се пионки в невъобразима за вас игра, господа — каза старият мъж. — Докторе, вземете тази кама.
Еф хвана дръжката на оръжието, като задържа острието опряно в гърлото на шефа си. Барнс промълви почти без дъх:
— Всемогъщи Иисусе, Ефраим. Полудял ли си?
— Еверет, това, което става, е много по-голямо, отколкото можеш да разбереш. Далеч надскача границите на ЦКБ, на правораздаването дори. В този град избухва катастрофална болест, каквато не сме виждали никога. И това е само част от цялото.
Нора пристъпи до него и прибра двата лаптопа от другия агент на ФБР.
— Взех всичко останало, което ни трябва от офиса. Май няма да се върнем тук повече.
— За Бога, Ефраим, опомнете се — каза Барнс.
— Това е работата, която ме нае да върша, Еверет. Да вдигна тревога, щом възникне здравна криза. На ръба сме на глобална пандемия. Унищожително за човечеството събитие. А някой някъде е готов да обърне небето и земята, за да успее.
Елдрич Палмър включи стена от монитори, настроени на шест телевизионни новинарски канала. Най-долният от ляво го заинтригува най-много. Измести под няколко градуса ъгъл креслото си, изолира канала и усили звука.
Репортерът се намираше пред Седемнайсети полицейски участък на Източна Петдесет и първа улица и се опитваше да изтръгне коментар от старши полицейски служител по повод лавината от съобщения за изчезнали лица в района на Ню Йорк в последните няколко дни. Камерата показа опашката от хора пред участъка, твърде много, за да може да ги пуснат вътре, които попълваха формуляри направо на тротоара. Репортерът отбеляза, че постъпват съобщения и за други необяснени инциденти — нахлувания по къщите с взлом без да е откраднато нищо и без да има никой у дома. Най-странното от всичко бе провалът на модерната технология в усилията да се издирят изчезналите лица. Мобилните телефони, почти всички — снабдени с технологията за проследяване GPS, явно бяха изчезнали със собствениците си. Това навеждаше някои на предположението, че хората може би по своя воля изоставят семейства и работа. Отбелязваха също, че кривата на изчезванията изглежда съвпада със скорошното затъмнение, което предполагаше връзка между двете събития. След това някакъв психолог коментира потенциалната възможност за масова истерия от ниска степен. Такова поведение било възможно да възникне след определени плашещи небесни събития. Репортажът приключи със секунди ефирно време, което репортерът предостави на разплакана жена, която държеше снимка на изчезнала майка на две деца.