Подивял от ужас, шофьорът пусна още два изстрела и единият порази мъжа в главата. Скалпът му изхвърча назад и той залитна и се свлече на земята.
След това друг от тях сграбчи шофьора отзад. Беше Хал Чатфийлд, съседът на Роджър, с провисналия от раменете му син халат.
— Не! — извика Роджър, но много късно.
Хал завъртя шофьора към платното. Онова нещо излезе от устата му и разкъса шията на водача. Роджър видя през прозореца как шофьорът изви нагоре глава и нададе отчаян вой.
Друг се надигна пред колата на светлината на фаровете. Не, не друг… беше същият, когото простреляха в главата. От раната му течеше бяло по едната страна на лицето. Подпря се на колата, но продължи да се изправя.
Роджър искаше да избяга, но беше в капан. Отдясно зад градинаря Франко видя мъж в кафявата риза на куриерската служба и по шорти. Излизаше от съседния гараж, нарамил лопата като бейзболна бухалка.
Раненият в главата мъж се издърпа покрай отворената врата на шофьора и се качи на предната седалка. Погледна към Роджър през пластмасовата преграда и дясната страна на разцепеното му чело се вдигна нагоре. Кълбо от плът и коса. Бяла слуз лъсна по брадичката и челюстта му.
Роджър погледна назад през рамо тъкмо в мига, в който куриерът замахна с лопатата. Изтрещя в задния прозорец и остави дълга драскотина в армираното стъкло, а светлината от уличните лампи блесна в плъзналите като паяжина пукнатини.
После чу стърженето по преградата отпред. Езикът на ранения в главата се показа навън и вече се опитваше да го напъха в подобния на пепелник слот за плащане. Месестият връх се показа навън, изпъна се и едва ли не задуши във въздуха, мъчейки се да се докопа до Роджър.
Роджър изкрещя. Изрита панически капака на слота и го затръшна. Мъжът отпред нададе безбожен врясък, а откъснатият връх на неговия… каквото там беше… падна точно в скута на Роджър. Той го шибна обезумял с ръка, докато от другата страна на преградата мъжът се оплиска целия в бяло, подивял или от болка, или от чиста истерия като след кастрация.
Фрасс! Нов замах на лопата се стовари в прозореца зад главата на Лус. Стъклото се пропука и хлътна, все още без да се пръсне на парчета.
Туп-туп-туп. Стъпки вече огъваха покрива.
Четирима от тях на бордюра, трима откъм улицата, а отпред идваха още. Роджър погледна назад. Видя как побърканият куриер изви гръб назад, за да стовари отново лопатата в счупения прозорец. Сега или никога.
Посегна към дръжката и изрита с всичка сила вратата към улицата. Лопатата падна и задният прозорец беше пометен, изсипа се на дъжд от парчета стъкло. Белът едва се размина с главата на Роджър, докато се измъкваше навън. Някой — беше Хал Чатфийлд, с огнено червени очи — го сграбчи под рамото и го завъртя, но Роджър се измъкна от сакото си като змия, изпълзяла с гърч от кожата си и продължи напред, затича по улицата без да поглежда през рамо, докато стигна до ъгъла.
Някои подтичваха вдървено и с олюляване, други се движеха по-бързо и уверено. Някои бяха стари, трима от тях — хилещи се деца. Негови съседи и приятели. Лица, познати му от железопътната станция, от рождените дни, от църквата.
Всички идваха след него.
Еф натисна входния звънец на дома на Барбур. Улицата бе тиха, макар в другите домове да имаше живот. Виждаха се примигващите в прозорците светлини на телевизорите и торбите със смет на тротоара. Стоеше пред вратата с живачно-кварцовата си лампа в ръка и приспособения пистолет за гвоздеи на Сетракян, провесен на ремък през рамото му.
Нора стоеше зад него в подножието на тухлените стъпала и също стискаше лампата си. Сетракян държеше тила, стиснал в ръка дългия си бастун и сребърната глава проблясваше на лунната светлина.
Две позвънявания, без отговор. Очакваше се. Еф опита бравата, преди да огледа за друг вход, и тя се завъртя.
Вратата се отвори.
Еф влезе първи и включи лампата. Дневната изглеждаше нормално, с облечената в калъфи гарнитура и нахвърляните на дивана възглавнички.
— Хей — подвикна той, докато другите двама се промъкваха през открехнатата врата зад него. Странно, да влиза така неканен в чужда къща. Застъпва тихо по меката пътека като крадец или убиец. Искаше му се да вярва, че все още е лекар, но с всеки изминал час му ставаше все по-трудно.
Нора продължи нагоре по стълбището, а Сетракян го последва в кухнята.
— Какво ще научим тук според вас? — попита Еф. — Казахте, че оцелелите са били за отвличане на вниманието…