Нора държеше ключа. Погледна да види дали някой друг го иска, след което сама пристъпи към веригата, пъхна ключа в катинара и плахо го завъртя. Ключалката изщрака и веригата се освободи.
Вътре — тишина. Нора повдигна катинара от халките, Сетракян и Еф стояха готови зад нея — старият мъж вадеше сребърната сабя от дървената ѝ ножница. Тя започна да развива веригата. Промушваше я през дървените дръжки… очакваше всеки момент вратите с трясък да се разтворят…
Но нищо не се случи. Нора издърпа последната намотка и отстъпи назад. Двамата с Еф включила ултравиолетовите лампи. Старецът беше преградил вратите с насоченото напред оръжие, тъй че Еф вдиша за кураж, пресегна се за дръжките и отвори.
Вътре беше тъмно. Единственото прозорче беше затулено с нещо, а отварящите се навън врати блокираха повечето светлина, която идваше от верандата на къщата.
Изтекоха няколко бездиханни мига, докато различат очертанията на нещо, присвито в тъмното.
Сетракян пристъпи напред и се спря на две крачки от отворената врата. Като че ли показваше сребърното си оръжие на обитателя на сайванта.
Съществото нападна. Връхлетя с бяг към Сетракян, скочи към него и старият мъж бе готов със сабята си… но тогава веригата на нашийника се изпъна и рязко дръпна съществото назад.
Сега го видяха. Видяха лицето му. Хилеше се и венците му бяха толкова бели, че в началото им се стори, че оголените зъби продължават чак догоре и в челюстта. Устните му бяха побелели от жажда, а онова, което бе останало от косата му, бе побеляло при корените. Стоеше присвито на четири крака върху ложе от пръст, със здраво стегнат метален нашийник около врата, впит в плътта му.
— Това ли е мъжът от самолета? — каза Сетракян, без да откъсва очи от него.
Еф се взря. Това същество беше като демон, погълнал мъжа на име Ансел Барбур и наполовина приел формата му.
— Беше той.
— Някой го е хванал — каза Нора. — Оковал го е тук. И го е заключил.
— Не — промълви Сетракян. — Сам се е оковал.
Тогава Еф разбра как са били пощадени жена му и децата му.
— Стойте назад — предупреди професорът.
И точно в този момент вампирът отвори устата си, нападна и жилото изплющя към Сетракян. Старият мъж не трепна, след като вампирът не можеше да го достигне въпреки дългото му толкова стъпки жило. Гнусният израстък се прибра безсилно назад, провисна над брадичката на изчадието и се загърчи около отворената уста като сляпо розово пипало на някакво излязло от морските дълбини създание.
— Иисусе Боже… — промълви Еф.
Вампирът Барбур побесня. Надигна се на задницата си и засъска към тях. Невероятната гледка стъписа Еф и той си спомни за камерата на Зак в джоба си, подаде лампата си на Нора и извади рекордера.
— Какво правиш? — попита Нора.
Заопипва за бутона за включване и хвана съществото в обектива. После с другата си ръка дръпна предпазителя на пистолета и го насочи към звяра.
Туфф-щрак. Туфф-щрак. Туфф-щрак.
Еф изстреля три сребърни игли от пистолета за гвоздеи и инструментът с дългата цев заблъска в рамото му при отката. Парчетата метал се забиха в тялото на вампира, нажежиха се в болния мускул и изтръгнаха хриплив болезнен вой, който го накара да се огъне напред.
Еф продължи да снима.
— Стига — каза Сетракян. — Нека проявим милост.
Вратът на звяра се изду, когато той се напъна от болката. Сетракян повтори рефрена си за меча, кънтящ на сребро… след което посече отдясно през вампирския врат. Тялото рухна, ръцете и краката затрепериха. Главата се изтъркаля и спря, очите примигаха няколко пъти, жилото се загърчи като посечена змия и след това замря. Бяла течност избликна от ствола на врата и смътно задимя в хладния нощен въздух. Капилярните червеи се плъзнаха в пръстта като плъхове, бягащи от потъващ кораб в търсене на нов съд.
Нора задържа вика, надигащ се от гърлото ѝ, с ръка на отворената си уста.
Еф зяпна в погнуса, забравил да гледа през визьора.
Сетракян отстъпи назад, насочил върха на сабята надолу. Белите пръски задимяха по сребърното острие и закапаха на тревата.
— Там отзад. Под стената.
Еф видя дупката, изровена под задната стена на сайванта.
— Още нещо имаше тук с него — каза старецът. — Нещо изпълзя навън. Измъкна се.
От двете страни на улицата се нижеха къщи. Можеше да е всеки от обитателите им.
— Но никаква следа от Господаря.
Сетракян поклати глава.
— Не е тук. Може би е следващият.
Еф погледна навътре в сайванта, мъчейки се да открои кръвните червеи на светлината на лампите в ръцете на Нора.