— Да вляза ли да ги облъча?
— Има по-безопасен начин. Червената туба на задния рафт?
Еф погледна.
— Тубата с бензина?
Сетракян кимна и Еф веднага разбра. Покашля се и вдигна отново пистолета за гвоздеи. Натисна два пъти спусъка.
Превърнатият в оръжие инструмент бе точен от това разстояние. Горивото заклокочи от пробития метален съд и потече от дървения рафт долу в пръстта.
Сетракян разтвори лекото си горно палто и измъкна кутийка кибрит от джоба в хастара. С много крив пръст извади дървена клечка, драсна по фосфора на кутийката и вдигна оранжевия пламък в нощта.
— Господин Барбур е избавен.
После хвърли вътре запаления кибрит и сайвантът изригна.
Мат прехвърли цяла лавица фактури за детско облекло, след което прибра в калъфа на колана си скенера за баркодове — инвентарния му пистолет — и пое надолу по стълбището, за да закуси. Инвентаризирането след работно време всъщност изобщо не беше толкова лошо. Като складов уредник на „Сиърс“ го компенсираха за извънработното време и му го добавяха към редовните му часове през седмицата. А останалата част от мола беше затворена и заключена, охранителните решетки бяха спуснати, което означаваше никакви клиенти, никакви тълпи. И не беше длъжен да носи вратовръзка.
Взе асансьора до стоковия склад, където бяха най-добрите автомати за закуски. Връщаше се между щандовете за бижута на първия етаж и хапваше желирани „Чъкълс“, когато чу нещо откъм същинския мол. Отиде до широката метална решетъчна врата и видя един пазачите да пълзи по пода през три щанда оттам.
Пазачът държеше ръката си на гърлото все едно, че се давеше или беше лошо ранен.
— Ей! — извика Мат.
Пазачът го видя и протегна ръка. Не беше поздрав, а по-скоро молба за помощ. Мат извади връзката ключове и превъртя най-дългия в слота на стената. Вдигна решетката малко над метър, само колкото да може да се пъхне отдолу, и затича към него.
Охранителят се вкопчи в ръката му и Мат го отведе до най-близката пейка при фонтана, в който хвърляха монети за сбъдване на желания. Мъжът дишаше задъхано. Мат видя кръв между пръстите на врата му, но не толкова, че да мине за пробождане. Петна кръв имаше и по униформената му риза, а скутът му беше подмокрен с урина.
Мат го познаваше само по външност и го смяташе за малко тъп. Едър тип с дълги ръце, който патрулираше из мола, пъхнал палци в колана си като южняшки шериф. Шапката му се беше смъкнала и той видя оплешивяващата му коса с черните косми, мазна и полепнала по лъскавото му теме. Крайниците му бяха омекнали и се беше вкопчил болезнено и съвсем не толкова мъжествено в ръката на Мат.
Продължи да го разпитва какво се е случило, но мъжът само дишаше задъхано и се озърташе. Мат чу някакъв глас и разбра, че е радиостанцията на пазача. Вдигна приемника от колана му.
— Ало? Тук е Мат Сейлис, мениджър на „Сиърс“. Ей, един от вашите хора тук, на първия етаж — ранен е. Тече му кръв от врата и целият е пребледнял.
Гласът от другата страна отвърна:
— Тук е старшият му. Какво става там?
Пазачът се мъчеше да изплюе нещо, но от раздраното му гърло излезе само хрип.
Мат предаде:
— Нападнат е. Има отоци по врата и рана… много е изплашен. Но не виждам никой друг наоколо…
— Слизам веднага по сервизното стълбище — каза старшият. Мат чу забързаните му стъпки по включената радиостанция. — Къде казахте, че…
Тук прекъсна. Мат изчака да се включи отново, след което натисна бутона за повикване.
— Къде казахме, че какво?
Отпусна пръста си и се заслуша. Пак нищо.
— Ало?
От приемника изригна шум, продължил не повече от секунда. Някакъв глас изрева приглушено: ГАРГХРАА…
Раненият пазач се килна напред от пейката, падна на ръце и колене и залази на четири крака към „Сиърс“. Мат стана с радиото в ръка и се обърна към знака за тоалетните, до които беше вратата на сервизното стълбище.
Оттам се чу тупване като от падащо по стълби тяло.
След това — познато дрънчене. Обърна се към магазина си и видя как охранителната решетка се спусна до пода. Беше оставил ключовете си на таблото.
Изпадналият в ужас пазач се заключваше вътре.
— Ей… ей! — изрева Мат.
Но преди да успее да затича натам, усети присъствие зад себе си. Видя как пазачът заотстъпва с облещени очи, събори рафт с дрехи и изпълзя назад. Мат се обърна и видя две хлапета в торбести джинси и кашмирени якета с качулки, идващи от коридора до тоалетните. Изглеждаха дрогирани, кафявата им кожа бе прежълтяла. Бяха с празни ръце.