Тръгна към кухнята, за да намери Силвия и да ѝ зададе деликатен въпрос за финансите им. Когато зави по коридора, тя затваряше стенния телефон. Отдръпна се назад със странно изражение на лицето.
В началото Еф се обърка.
— На кого се обаждаше, Силвия?
Другите двама дойдоха зад него. Силвия опипа стената зад себе си, след това седна на стол.
— Силвия… какво става?
Тогава, с някак зловещо спокойствие зад широко отворените си обвиняващи очи, тя им каза:
— Вие ще загубите.
Кели обикновено никога не отваряше мобилния си телефон в класната стая, но сега той лежеше вляво от училищния ѝ дневник с изключен звук. Мат се бе задържал навън през цялата нощ, нещо обичайно при нощни инвентаризации. Често пъти водеше екипа си навън за закуска след това. Но също така винаги се обаждаше. Използването на клетъчен телефон не беше прието в училището, но тя все пак му бе позвънила скришом няколко пъти и всеки път стигаше до гласовата поща. Може би беше извън обхват. Опитваше се да не изпада в тревога и губеше битката. Присъствието в училище беше доста слабо.
Започваше да съжалява, че е послушала Мат и се е поддала на упоритостта му да не напускат града. Ако по някакъв начин излагаше Зак на риск…
Тогава телефонът ѝ светна и тя видя иконката с плика. Текстово съобщение от неговия телефон.
Гласеше: ела вкъщи
Само това. Две думи, малки букви, без пунктуация. Опита се да му звънне веднага. Телефонът иззвъня и след това престана все едно, че Мат е вдигнал. Но не каза нищо.
— Мат? Мат?
Четвъртокласниците ѝ я гледаха странно. Никога не бяха виждали г-жа Гудуедър да говори по телефона в клас.
Кели опита да звънне на домашния си телефон и получи сигнал „заето“. Прекъсната ли беше гласовата поща? Кога за последен път бе чула сигнал „заето“?
Реши да излезе. Щеше да помоли Шарлот да остави вратата на класната ѝ стая отворена и да наглежда учениците ѝ. Кели си помисли дали направо да не прекъсне занятията за днес и дори да прескочи да прибере Зак от училище. Но не. Щеше да прескочи бързо до вкъщи, да разбере какво не е наред, след това да прецени възможностите си и оттам да продължи.
Мъжът, който ги посрещна при празната къща, изпълваше повечето от рамката на вратата. Сянката от пропуснато бръснене затъмняваше изпъкналата му челюст като полепнали сажди. Носеше до бедрото си голяма бяла торба, стисната здраво в ръката му — калъф от възглавница с нещо тежко вътре.
След като се представиха, едрият мъж бръкна в джоба на ризата си и разгъна изтъркано копие на уведомително писмо с печата на ЦКБ. Показа го на Еф.
— Казахте, че имате да ни покажете нещо?
— Две неща. Първо това.
Фет разхлаби връзката на торбата и изсипа съдържанието ѝ на пода. Четири космати плъха паднаха на куп, всички мъртви.
Еф скочи назад, а Нора ахна.
— Все казвам, че ако искаш да привлечеш вниманието на хората, най-добре им донеси торба с плъхове. — Фет вдигна един от гризачите за дългата опашка и тялото бавно се люшна напред-назад под ръката му. — Излизат от леговищата си из целия град. Дори денем. Нещо ги гони навън. Означава, че нещо не е наред. Знам, че по време на „черната смърт“ плъховете са излизали навън и са падали мъртви по улиците. Плъховете тук не излизат, за да умрат. Излизат много живи, много отчаяни и много гладни. Повярвайте ми, когато видите голяма промяна в екологията на плъховете, това означава, че идва лоша новина. Когато плъховете изпаднат в паника, време е да продаваш акциите. Време е да се измъкваш. Схващате, нали?
— И още как — каза Сетракян.
— Нещо ми се губи тук — каза Еф. — Какво общо може да имат плъховете с…?
— Те са знак — поясни Сетракян. — Както правилно изтъква г-н Фет. Екологичен симптом. Брам Стокър популяризира мита, че един вампир може да променя формата си, да се превръща в нощно същество като прилеп или вълк. Тази лъжлива представа възниква от една истина. Преди домовете да започнат да имат мазета или изби, вампирите са гнездели в пещери и бърлоги в околностите на селата. Покваряващото им присъствие е гонело другите същества, прилепи и вълци. Изтласквало ги е така, че те връхлитали селата. Появата им винаги съвпадала с разпространението на болести и душевна поквара.
Фет слушаше много внимателно стареца.
— Знаете ли какво? Докато говорехте току-що, два пъти чух думата „вампир“.
Сетракян го изгледа хладнокръвно.