— Правилно чухте.
В последвалата пауза Фет ги огледа един по един замислено.
— Добре. — Сякаш започваше да разбира. — Сега да ви покажа другото нещо.
Поведе ги долу в мазето. Миришеше на мръсен тамян или на нещо загнило и изгорено. Показа им разпадналата се плът и кости, станали вече на студена пепел на пода на мазето. Правоъгълникът слънчева светлина от прозореца се беше издължил и изместил, и вече блестеше в стената.
— Но падаше точно тук и те влязоха в него, и ги изпече за миг. Но преди това ми скочиха с това… нещо, дето се изстреля изпод езиците им.
Сетракян му разказа накратко. Злия единак „Господаря“, пренесен на Полет 753. Изчезналия ковчег. Вдигналите се мъртъвци в моргите и връщането им при техните „близки“. Домашните гнезда. Стоунхарт груп. Сребро и слънчева светлина. Жилото.
— Главите им — каза Фет. — Извиха се назад и устата им се отвориха… беше като онзи бонбон, детския… дето върви с главите на герои от „Междузвездни войни“.
— Пакетчето „Pez“ — каза Нора.
— Точно. Щракаш брадичката, бонбончето изскача от шията.
Еф кимна.
— С изключение на бонбончето, доста точно описание.
Фет го погледна.
— Та защо сте обществен враг номер едно?
— Защото мълчанието е тяхното оръжие.
— Дявол да го вземе. Някой трябва да вдигне малко шум.
— Точно.
Сетракян хвърли око на фенера, окачен на колана на Фет.
— Позволете да ви попитам. Във вашата професия използвате черна светлина, ако не греша.
— Разбира се. Да засичаме следи от плъша урина.
Сетракян се озърна към Еф и Нора.
Фет отново изгледа стария мъж в палтото и костюма.
— Знаете ли за изтребването?
— Имам известен опит — отвърна Сетракян.
Старецът се приближи до превърнатия уредник на имота. Беше изпълзял далече от слънчевата светлина и сега седеше присвит в тъмния ъгъл. Сетракян го огледа с огледало със сребърен гръб и показа на Фет. Изтребителят на плъхове замести поглед от лицето на човека, когото смяташе за уредник, и трептящия замъглен образ в стъклото.
— Но разбирам, че сте експерт по неща, които се заравят и крият. Същества, които си правят леговища. Които се изхранват от човешката популация. Работата ви е да премахвате тези паразити, нали?
Фет погледна Сетракян и другите двама като човек, застанал в експрес, който набира скорост от гарата и той изведнъж осъзнава, че е взел погрешния влак.
— В какво ме въвличате тук?
— Кажете ми тогава, моля. Ако вампирите са паразити — зараза, която се разпространява бързо из града — как бихте ги спрели?
— Мога да ви кажа, че от гледна точка на противопаразитния контрол тровенето и хващането с капани са краткотрайни решения. Не действат в дългосрочен план. Хващането на тези бебчета едно по едно не те води до никъде. Единствените плъхове, които изобщо виждаш, са най-слабите. Глупавите. Умните знаят как да оцеляват. Контролът е това, което действа. Управлението на жизнената им среда, разбиването на екосистемата им. Премахването на хранителните източници и избиването им с глад. Тогава стигаш до корена на заразата и я отстраняваш напълно.
Сетракян кимна замислено. След това погледна към Еф.
— Господаря. Корена на това зло. Някъде в Манхатън, точно в този момент. — Старият мъж отново погледна свития на кълбо на пода нещастник. Щеше да се съживи, щом паднеше нощта, щеше да стане вампир, паразит. — Сега ще ви помоля да се отдръпнете — каза той и извади сабята от ножницата. Изрече думите си и с един удар с двете ръце го обезглави на място. Закапа бледорозова кръв — приемникът все още не беше се превърнал напълно. Сетракян изтри острието в ризата му и прибра меча в бастуна си. — Да имахме само някакъв знак къде би могъл да е устроил гнездото си Господаря. Мястото би трябвало да е одобрено и дори избрано от него. Леговище, достойно за висшия му сан. Място на мрак, предлагащо едновременно убежище и достъп до човешкия свят на повърхността. — Погледна през рамо към Фет. — Имате ли някаква идея откъде биха могли да извират тези плъхове? Епицентъра на бягството им?
Фет кимна веднага, със зареяни в далечината очи.
— Мисля, че знам.
В гаснещата дневна светлина двамата епидемиолози, собственикът на заложна къща и изтребителят на паразити стояха на наблюдателната платформа на горния ръб над строителния обект на Световния търговски център. Изкоп с едно каре ширина и близо двайсет и два метра дълбочина.
Градските акредитиви на Фет и една малка лъжа (Сетракян не беше световноизвестен специалист по гризачи от Омаха) ги пропуснаха без придружители до тунела на метрото. Фет ги поведе надолу по същия вече излязъл от употреба коловоз, който бе проследил преди. Лъчът на фенера му шареше по линиите без следи от плъхове. Старият мъж стъпваше предпазливо по траверсите и опипваше с дългия бастун по каменната основа. Еф и Нора носеха живачно-кварцовите лампи.