Вратата на апартамента му се затръшна. Еф рязко се обърна към нея.
Там стояха двама мъже. Или, по-скоро, две същества. Двама вампири.
Еф го разбра моментално. Стойките им, бледата кожа.
Единия не го познаваше. В другото същество разпозна оцелелия Боливар. Изглеждаше много мъртъв и много опасен. И много гладен.
В този момент Еф усети още по-голяма опасност, дебнеща в стаята. Защото не тези две привидения бяха източникът на монотонния звук. Цяла вечност и само миг му отне да извърне глава през рамо към дневната.
Гигантско същество, облечено в дълго тъмно наметало. Ръстът му обхващаше цялото жилище, до тавана и повече, вратът му бе извит така, че да гледа надолу към Еф.
Лицето му…
Еф се замая. От свръхчовешкия ръст на създанието стаята изглеждаше малка, караше го да се чувства нищожен. Краката му се подкосиха от гледката, докато се обръщаше, за да се втурне към вратата за коридора.
Съществото вече беше пред него, между него и вратата, запушило единствения изход. Все едно, че Еф изобщо не беше се обърнал, а самият под се бе завъртял. Другите двама вампири с обикновен човешки ръст се бяха озовали от двете му страни.
Съществото се приближи. Надвисна над Еф. Загледа го отгоре.
Еф падна на колене. Самото присъствие на това гигантско създание беше парализиращо. Не по-различно, отколкото ако бе понесъл физически удар.
Хмммммммммммм.
Еф усети това. Както усещаш музика на живо в гърдите си. Кънтежа в мозъка ти. Извърна очи към пода. Беше парализиран от страх. Не искаше да види повече лицето му.
Погледни ме.
Отначало Еф повярва, че това същество го души с мозъка си. Но това, че не можеше да си поеме дъх, бе плод на чистия ужас, на паниката, пронизала самата му душа.
Вдигна съвсем леко очи. Разтреперан видя пеша на наметалото на Господаря, след това продължи да гледа нагоре до дланите в краищата на ръкавите. Бяха отвратително бледи, без нокти и нечовешки големи. Пръстите бяха с еднаква дължина, всичките — прекомерно дълги, освен средния пръст, който бе дори по-дълъг и по-дебел от другите… и извит в края като нокът на хищна птица.
Господаря. Тук за него. Щеше да го превърне.
Погледни ме, свиньо.
Еф го направи. Вдигна главата си все едно, че нечия ръка стисна брадичката му.
Господаря го гледаше отгоре, където главата се беше извила под тавана. Стисна страните на качулката с огромните си ръце и я смъкна от черепа. Главата беше обезкосмена и безцветна. Очи, устни и уста бяха с един и същи цвят, размито и сиво като протрит лен. Носът му беше изронен като на похабена от вятър и дъжд древна статуя, само издутина от две черни дупки. Гърлото му пулсираше в жадно подобие на учестен дъх. Кожата бе толкова бледа, че чак прозрачна. Под плътта, като замъглена карта на древна и потънала в руини земя, се виждаха вени, по които вече не течеше кръв. Вени, които пулсираха в червено. Кръжащите кръвни червеи. Капилярни паразити, кръжащи под прозрачната плът на Господаря.
Това е разплата.
Гласът нахлу в главата на Еф като вълна от ужасяващ грохот. Усети, че целият е омекнал. Всичко се разми и потъна в сумрак.
Държа свинската ти жена. Скоро ще имам и свинския ти син.
Главата на Еф се беше издула от погнуса и гняв. Усещаше я като балон, напъващ се да се спука. Плъзна едното стъпало под себе си. Залитна и се изправи бавно пред огромния демон.
Ще отнема всичко от теб и не ще ти оставя нищо. Така правя.
Господаря се пресегна с бързо мълниеносно движение. Еф усети, както подложен на упойка пациент усеща натиска на зъболекарския свредел, силно стягане на темето, след това стъпалата му се откъснаха от пода. Замаха с ръце и зарита с крака. Господаря държеше в дланта си главата му като баскетболна топка, вдигаше го с една ръка към тавана. На равнището на очите, достатъчно близо, за да зърне гърчещите се налети с кръв червеи като чумни сперматозоиди.
Аз съм затъмнението. Аз съм мракът.
Надигна Еф към устата си като тлъст грозд. Пастта му вътре бе тъмна, гърлото — гола пещера, пряк път към ада. Еф, с люшкащото се от шията му тяло, почти беше изгубил ума си. Усещаше дългия среден пръст на тила си, натиска му над гръбначния стълб. Господаря натисна главата му назад все едно, че отваря капака на бирена кутия.
Аз съм пиячът на хора.
Влажен скърцащ звук и устата на Господаря започна да се разтваря. Челюстта се издърпа навътре, езикът се разгъна нагоре и назад, и гнусното жило се появи.