— Какво стана?
— Кели е в ръцете му — каза Еф.
Еф отцепи по моста и навлезе в Куинс. В движение се опита да се свърже с Кели по мобилния на Джим.
Не звънна. Веднага се включи гласовата ѝ поща.
„Здрасти, тук е Кели. Точно в момента нямам възможност да отговоря…“
Еф отново набра номера на Зак. И неговият телефон продължаваше да се свързва с гласовата му поща.
Колата изсвистя на завоя към Келтън и той рязко удари спирачки пред двора на Кели. Прескочи ниската ограда и затича по стъпалата. Блъсна вратата и натисна звънеца. Ключовете му бяха останали на закачалката в апартамента му.
Еф се засили и блъсна отново с натъртеното си рамо във вратата. Отново опита и още повече нарани ръката си. На третия път се хвърли с цялото тяло във вратата, рамката се разби и той се просна вътре.
Вдигна се на крака и се втурна през къщата. Заблъска се в стените по ъглите, стъпалата му заритаха по стълбището към горния етаж. Спря се при вратата на спалнята на Зак. Стаята на момчето беше празна.
Толкова празна.
Обратно по стълбището, по три стъпала наведнъж. Разпозна чантата за извънредни ситуации на Кели до вратата. Видя заредени с багаж сакове, но незатворени. Изобщо не беше напуснала града.
О, Господи, помисли си той. Истина е.
Другите стигнаха до вратата точно когато нещо го удари отзад. Тяло, което се сбори с него. Отхвърли го мигновено, зареден вече с адреналин. Превъртя нападателя си и го отблъсна назад.
Мат Сейлс. Еф видя мъртвите му очи и усети топлината от свръхусиления метаболизъм.
Подивялото същество, доскорошният Мат, изръмжа срещу него. Еф го стисна за гърлото, докато превърналият се отскоро вампир започваше да отваря устата си. Плъзна ръката си здраво нагоре под брадичката му, мъчейки се да блокира биологичния механизъм, който се готвеше да изхвърли жилото. Очите на Мат се напрегнаха и той затръска глава, докато се опитваше да освободи гърлото си.
Еф видя как Сетракян извади сабята си зад Мат. Изрева „НЕ!“ и извлече дълбоко от пълния вече с гняв кладенец, за да изблъска Мат встрани от него.
Вампирът изръмжа, превъртя се и се спря, след това се надигна на четири крака загледан в него, докато се изправяше на крака.
Мат се изправи изгърбен срещу него. Правеше странни неща с устата си. Беше нов вампир, непривикнал все още с различните мускули. Езикът му се въртеше възбудено и объркано покрай устните.
Еф бързо се озърна наоколо за някакво оръжие. Намери само лежаща на пода пред шкафа тенис ракета. Сграбчи с две ръце стегнатата с тиксо дръжка и удари с титаниевата рамка по Мат. Всичките му чувства към Мат — мъжа, който се беше вмъкнал в дома и в леглото на жена му… който беше искал да стане баща на момчето му… който се стремеше да го измести — изригнаха, когато замахна в челюстта му. Искаше да я пръсне, а с нея и напиращия отвътре ужас. Движенията на новите не бяха все още толкова координирани и Еф успя да нанесе седем-осем добри удара, разбивайки зъбите му и смъквайки Мат на колене… преди Мат да го блъсне в глезена и да го събори. Някакъв утаен гняв против Еф все още кипеше и в него. Мат се надигна, изскърца с натрошените си зъби, но Еф го изрита в лицето, изпъна коляното си и го отблъсна. Отстъпи назад към кухнята и там видя ножа за рязане на месо, залепен на магнитната шина.
Гневът никога не е сляп. Гневът е изключително съсредоточен. Еф се чувстваше все едно, че гледа през другия край на телескоп… виждаше само ножа, а след това — само Мат.
Мат тръгна към него и със здравата си ръка Еф го притисна в стената. Сграбчи шепа коса и изви назад, за да оголи вампирския врат. Устата на Мат се разтвори, жилото му изсвистя навън, опитвайки се да се докопа до Еф. Гърлото на Мат затрептя и се заиздува, и Еф го нападна със сеч. Ххрасххрасххрасххрас. Здраво и бързо, точно през гърлото чак до стената отзад. Върхът на ножа залепваше и Еф го изтръгваше отново. Шийните прешлени изпращяха. Бликна бялата слуз. Тялото се смъкна, ръцете се замятаха. Еф продължи да кълца, докато главата остана в ръката му, но тялото се свлече на пода.
Тогава Еф спря да сече. Видя, без да го проумява всъщност, главата в ръката си с жилото, провиснало през отсечения врат, което продължаваше да потръпва.
След това видя Нора и другите, които го гледаха от отворената врата. Видя обезглавеното тяло на пода. Видя главата в ръцете си.
Кръвни червеи запълзяха по лицето на Мат. През бузите и над зяпналите му очи. В рехавата коса на Мат, към пръстите на Еф.