— Ще стоиш с Нора, нали? Ще поговорим, след като се върна.
Зак примижа по детински, като в самозащита. За него чувствата в този миг бяха прекалено силни и смущаващи.
— Като се върнеш откъде?
Еф притегли сина си и го взе в прегръдката си така, сякаш ако не го направеше, момчето, което обичаше най-много на света, щеше да се разпадне на милион късчета. Реши, че на всяка цена трябва да победи, защото иначе имаше твърде много за губене.
Отвън се чуха викове и автомобилни клаксони и всички бързо отидоха до прозореца, който гледаше на запад. Множество стоп светлини задръстваха пътя на четири или повече карета оттук, хора извираха на улиците и се биеха. Една сграда беше в пламъци, а не се виждаха никакви пожарни коли.
— Това е началото на погрома — каза Сетракян.
От предната нощ Гюс бягаше и се криеше. Белезниците го затрудняваха да се движи свободно по улиците — старата риза, която бе намерил и увил около дланите си все едно, че върви със скръстени ръце, нямаше да заблуди много хора. Шмугна се през задния изход на един кинотеатър и спа в тъмното. Сети се за един гараж за крадени коли, който знаеше на Уестсайд и изгуби доста време, докато стигне там, но вътре се оказа празно. Не заключено, просто празно. Порови из инструментите, които можа да намери, за да се опита да пререже брънките, които свързваха китките му. Включи дори стегнатия в менгеме електрически трион и едва не си сряза ръцете. С една ръка не можеше да направи нищо и накрая се махна оттам омерзен.
Мина до свърталищата на няколко от своите cholos, но не извади късмет с нито един от хората, на които можеше да разчита. По улиците беше шантаво — нямаше много движение. Знаеше какво става. Знаеше, че щом слънцето залезе, времето и възможностите му щяха да се изчерпат.
Да се прибере у дома беше рисковано, но през целия ден не беше видял много ченгета, пък и все едно, безпокоеше се за своята madre. Шмугна се в сградата, стараейки се да държи небрежно увитите си с ризата ръце и се запъти шестнайсет етажа нагоре по стълбището. Щом ги изкачи, тръгна по коридора и не видя никого. Ослуша се до вратата. Както винаги, телевизорът беше включен.
Знаеше, че звънецът не работи, затова почука. Изчака и почука отново. Изрита металната обшивка отдолу, вратата и евтините стени се разтърсиха.
— Криспин — изсъска Гюс на скапания си брат. — Криспин, лайно такова. Отвори шибаната врата.
Чу как верижната ключалка се превъртя и резето се прибра навътре. Изчака, но вратата така и не се отвори, тъй че Гюс разви ризата, покрила закопчаните му в белезници ръце и завъртя бравата.
Криспин стоеше отзад в ъгъла, вляво от дивана, който му служеше за легло, когато се навърташе вкъщи. Всички пердета бяха спуснати, а вратата на хладилника в кухнята зееше отворена.
— Къде е мама? — каза Гюс.
Криспин не отвърна.
— Шибан надрусан тъпак — изруга Гюс. Затвори хладилника. Нещо се беше разтопило и на пода имаше вода. — Тя спи ли?
Криспин не отвърна. Гледаше го втренчено.
Гюс започна да схваща. Огледа по-внимателно Криспин, който отдавна бе престанал да заслужава и най-беглия му поглед, и видя черните кръгове около очите му и изпитото му лице.
Гюс отиде до прозореца и дръпна пердетата настрани. Беше нощ. От някакъв огън долу се вдигаше пушек.
Гюс се обърна срещу Криспин в другия край на стаята, а той вече го нападаше с вой. Гюс вдигна ръцете си и натисна с белезниците гърлото на брат си. Под челюстта и достатъчно високо, за да не може да извади жилото си.
Сграбчи го с ръцете си за тила и го смъкна на пода. Потъмнелите очи на вампирясалия му брат заиграха и челюстта заподскача, докато устата се мъчеше да се отвори, но душещата хватка на Гюс нямаше да го позволи. Беше решен да го удуши, но докато времето течеше, а Криспин продължаваше да рита и припадъкът не идваше, Гюс си спомни, че вампирите нямат нужда от въздух и не могат да бъдат убити така.
Затова го вдигна за врата, докато пръстите на Криспин дращеха по ръцете и дланите му. В последните няколко години Криспин се беше превърнал в навлек за майка им и в огромна досада за Гюс. Вече беше вампир и братското в него го нямаше, но гаднярското бе останало. Тъй че възмездието го подтикна да го завърти и блъсне с главата напред в декоративното огледало на стената, стар овал от тежко стъкло, който се натроши чак след като падна на пода. Гюс изрита Криспин на земята и сграбчи най-голямото парче стъкло. Брат му не беше паднал напълно на колене, когато Гюс заби върха на стъклото в тила му. Преряза гръбначния му стълб и проби през кожата отпред на шията, но без да я разкъса съвсем. Гюс завъртя парчето стъкло настрани и беше почти отрязал главата на Криспин… но забрави колко е остро в ръцете му и се поряза. Болката го ужили, но не пусна счупеното стъкло, докато главата на брат му не се откъсна от тялото.