Затичаха към постройката. На изгряващата светлина видяха, че това е информационен павилион със спуснати капаци на прозорците за през нощта. Отвориха вратата и се оказа празен.
Струпаха се в тясното пространство. Дървеният плот на железни стойки бе отрупан с туристически листовки и разписания на туристически автобуси. Фет насочи фенерчето си „Маглит“ към двойна метална врата на пода. В двата края имаше дебели дупки, дръжките бяха извадени. Надписът през двете крила гласеше: „Метро-Норт“.
Фет дръпна крилата и ги отвори с помощта на Еф, който беше насочил лампата си в готовност. Надолу в тъмното водеха стъпала. Сетракян насочи фенера си към захабения надпис на стената и Фет заслиза.
— Авариен изход — докладва той. — Затворили са старата станция след Втората световна война. Завоят на линията бил твърде остър за новите влакове, а перонът прекалено тесен… макар че според мен шестицата все още обръща тук. — Огледа се. — Трябва да са премахнали стария авариен изход, а после са вдигнали павилиона отгоре.
— Ясно — каза Сетракян. — Да вървим.
Еф го последва в тила. Не затвори вратите след себе си, за да остави бърз изход на повърхността, ако им се наложеше. Стъпалата отстрани бяха зацапани, но в средата бяха чисти от редовното движение на хора. Долу беше по-тъмно от нощ.
— Следваща спирка е 1945-та — обяви Фет.
Стълбите свършиха пред отворена врата, която водеше към второ стълбище с по-широки стъпала. От сводестите тавани висяха стари месингови полилеи с голи тъмни крушки, а застъпващите се плочи по арките наподобяваха гигантски ципове. Два високи оберлихта пропускаха светлина през аметистовото стъкло, останалите бяха запечатани с олово, поради опасения от въздушно нападение през Втората световна война. По-натам от някакви решетки на повърхността проникваше светлина, смътна все още, но достатъчна, за да подсили зрението им по плавно извитата линия. В цялото пространство нямаше нито един прав ъгъл. Облицовката беше разкъртена, включително и лъскавата теракота на позлатената табела в зелена рамка на стената, където със сини букви бе изписано: „Градски съвет“.
Сивкава прах по извиващия се перон разкри стъпките на вампирите, които водеха навътре в тъмното.
Проследиха стъпките до края на перона, след което скочиха долу на още активния коловоз. Всичко минаваше от лявата страна на влаковия завой. Изключиха фенерите си и живачно-кварцовата лампа на Еф показа разплискана навсякъде урина, пъстра многоцветна вихрушка, която по-нататък свършваше. Сетракян бъркаше за уреда за нощно виждане, когато чуха зад себе си звуци. Закъснелите слизаха по стъпалата на мецанина към перона. Еф изключи лампата си, прехвърлиха се до трите релси при отсрещната стена и застанаха плътно притиснати в каменната ниша.
Вампирите заслизаха от платформата и по прашните камъни под релсите заскърцаха стъпки. Сетракян ги огледа през топлинния бинокъл. Два ярко оранжеви силуета, нищо необичайно във фигурите или стойките им. Първият изчезна и му беше нужно известно време, докато съобрази, че се е пъхнал през пролука в стената, отвор, който по някакъв начин бяха пропуснали. Втората фигура спря на същото място, но вместо да изчезне, се обърна и се загледа право към тях. Сетракян не помръдна. Знаеше, че нощното зрение на съществото е усилено, но все още не е съзряло. Топлинните данни засякоха гърлото на вампира като най-топъл участък. По крака му потече оранжево и изстина моментално до жълто, когато се разля по земята. Съществото опразваше мехура си. Главата му се вдигна като на душещо плячка животно, загледа се по линиите встрани от скривалището им… след което наведе глава и също изчезна в стенната пукнатина.
Сетракян се върна на коловоза с двамата си другари зад гърба си. Мръсната миризма на прясна гореща вампирска пикоч изпълни сводестото пространство и навя мрачни спомени на стария мъж. Другите заобиколиха вонящото на изгорял амоняк петно и се запътиха към отвора в стената.
Еф измъкна сабята от ножницата на гърба си и поведе. Проходът се ушири в гореща катакомба с груби стени, вмирисана на мръсна пара. Включи живачно-кварцовата си лампа тъкмо в мига, в който първият присвит пред него вампир се надигна и го нападна. Еф не успя да вдигне навреме сребърното си острие и вампирът го блъсна назад в стената. Лампата му падна отстрани до вадата канална вода по разровения под и той видя на мастилено черната ѝ светлина, че вампирът е — или по-точно е бил доскоро — жена. Носеше служебно сако върху зацапаната си бяла блуза и черният грим на миглите ѝ се беше размазал около злите като на хищна мечка очи. Челюстта ѝ се смъкна и черният език се разви навън… в мига, в който Фет излетя от прохода.