Вампирът на Еф се опита да се надигне, но Фет го смъкна отново долу с ритник в ребрата. Главата му увисна на горното стъпало и с яростен вик Еф го посече със сабята.
Главата му заподскача надолу, затъркаля се все по-бързо, отскочи над тялото на другия вампир и се натресе в отсрещната стена.
Бяла кръв бликна от посечения му врат по тъмночервената пътека. Кръвните червеи се появиха и Фет ги изпържи с лампата си.
Бодигардът долу на стълбището бе само торба от кожа и натрошени кости, но все още беше жив. Падането не беше откъснало врата му и не беше го умъртвило. Очите му бяха отворени и той зяпна тъпо нагоре по дългите стъпала. Дори се опита да се надигне.
Еф и Фет намериха Сетракян при затворената врата на асансьора. Старецът тъкмо замахваше с извадената си сабя към тъмна и бързо движеща се сянка.
— Пази се! — извика Сетракян, но преди думите да се изтръгнат от устата му, Господаря нападна Фет откъм гърба, той рухна на пода и едва не разби ултравиолетовата си лампа. Еф едва успя да реагира, преди фигурата да профучи като вятър покрай него — задържа се за миг, само колкото Еф да види отново лицето на Господаря, гъмжащата от червеи плът и озъбената му уста — и се блъсна в стената.
Сетракян се хвърли напред, развъртя сабята в двете си ръце и изтласка бързо движещата се фигура в една от широките и с висок таван стаи без врати. Еф се изправи и затича след него, както и Фет, от чието слепоочие капеше кръв.
Господаря се спря и се извиси пред тях до масивната мраморна камина насред стаята. Резиденцията имаше прозорци само в двата края на дългото помещение и светлината, техният съюзник, падаше в центъра. Завихреното тъмно наметало се смъкна и ужасяващите очи на съществото бавно ги огледаха отгоре един по един, но най-вече Фет, мъж, чийто ръст също беше внушителен. Взря се в кръвта, стичаща се по лицето му. Озъбен като виещ звяр, дългоръкият Господар награби от пода дъски и електрически кабели, и ги запокити по тримата си убийци.
Сетракян се притисна плътно в стената, Еф се прикри бързо зад ъгъла, а Фет докопа парче дъбова ламперия и я вдигна пред себе си като щит.
Щом атаката свърши, отново погледнаха нагоре пред себе си. Господаря бе изчезнал отново.
— Боже мили! — изсъска Фет. Изтри с ръка кръвта от лицето си и пусна дървеното платно. Хвърли сребърната си кама към студената камина. Тя издрънча и тупна на пода, негодна за нищо пред този гигант. Фет взе лампата от Еф, за да може да борави с две ръце с по-дългото си оръжие.
— След него — каза Сетракян и тръгна напред. — Трябва да го изтласкаме до покрива като дим през комина.
Когато завиха на ъгъла, пътят им бе преграден от четири нови съскащи вампири. Приличаха на бивши фенове на Боливар с бръснатите им по средата коси и пиърсингите по устата и ноздрите.
Фет бързо ги изтласка назад с двете топлинни лампи. Един проби и Еф развъртя сребърната си сабя пред съществото — дебела вампирка в памучна пола и с разкъсани мрежести чорапи. Беше обзета от онази странна, позната му вече настървена алчност на новопревърнатите. Присвит, той насочи сабята си към нея, а тя направи лъжлив ход надясно и после наляво, съскайки към него с побелелите си устни.
— Стригои! — чу Еф властния рев на Сетракян. Свистенето на посичащата вампири сабя в ръцете на стареца го окуражи. Дебелата вампирка пред него нападна с непредпазлива ярост и той я прободе отпред в рамото под разкъсаното горнище на дрехата ѝ. Устата ѝ се отвори, езикът се загърна нагоре и Еф успя да отскочи назад, когато жилото се изстреля и едва не улучи шията му. Съществото продължи атаката си, отворило широко уста и Еф с яростен вик заби сабята си в лицето му. Право в жилото ѝ, острието се вряза до тила ѝ и се закова на половин педя в недовършената стена.
Вампирските очи се опулиха. Жилото ѝ беше прерязано и бялата кръв пълнеше устата и се стичаше по брадичката, която тя не можеше да движи. Беше прикована към стената. Напъна се и се опита да изхрачи от топлата кръв към Еф. Вирусът търсеше всякакъв възможен начин да се размножи.
Сетракян бе посякъл другите трима вампири и наскоро излъсканият кленов под в другия край на залата бе оплискан с бяло. Върна се при Еф и изрева:
— Назад!
Еф пусна сабята си и дръжката се люшна от стената. Сетракян замахна във вампирския врат и тежестта смъкна обезглавеното тяло на пода.
Главата остана закована в стената, бялата кръв затече от прекъснатия врат, черните очи на вампира зашариха диво към двамата… след това се извърнаха нагоре, отпуснаха се и замръзнаха. Еф стисна дръжката на сабята си, издърпа я от стената и от устата на изчадието и главата тупна върху тялото.