Нийва отново отиде да провери прозорците. Живееха на първия етаж на трифамилна къща и можеха да гледат улицата и съседските домове само през предпазните железни решетки. От крадци пазеха добре, но Нийва не беше сигурна дали ще могат да ги опазят и от друго. Онзи следобед беше обиколила цялата къща отвън. Опита решетките и ѝ се сториха здрави. Като допълнителна предпазна мярка (без знанието на Себастиен, за да си спести лекцията по пожарна безопасност), тя закова рамките за первазите и прегради прозореца на децата с шкаф за книги, подобно на импровизирана барикада. Освен това (благоразумно не каза на никого), натърка с чесън всяка желязна решетка. Беше донесла от църквата и четвърт бутилка светена вода, осветена от енорийския свещеник, макар да помнеше добре колко безполезно се бе оказало разпятието ѝ в мазето на семейство Лус.
Изнервена, но вече по-уверена, дръпна всички пердета и запали всички лампи, после седна в креслото си и вдигна крака. В случай, че ѝ се наложи да побегне, тя остана с черните си ортопедични обувки с дебели подметки (страдаше от болни ходила). Беше готова за поредната нощна стража. Включи телевизора и го намали, колкото да ѝ прави компания. Електричеството, дето той хабеше, беше повече от вниманието, което Нийва му оказваше.
Май се притесняваше от снизхождението на дъщеря си повече, отколкото може би бе необходимо. За всеки имигрант беше присъща тревогата, че децата ще отраснат асимилирани от приютилата ги култура за сметка на естественото им наследство. Но страхът на Нийва бе по-особен. Боеше се, че свръхсамоувереността на американизираната ѝ дъщеря накрая ще я нарани. За Себастиен нощният мрак беше само неудобство, липса на светлина, която веднага изчезва, щом щракнеш ключ. Нощта за нея беше време за забавление, за игра, за почивка. Време, през което можеше да развее коси и да спре да бъде нащрек. За Нийва електричеството беше може би малко по-силен талисман срещу тъмата. Тя знаеше, че нощта е истинска. Че не просто е липса на светлина. Напротив. Денят бе кратък отдих преди падането на мрака.
Тихото изскърцване я стресна и събуди. Брадичката ѝ подскочи от гърдите ѝ и тя видя, че по телевизора дават реклама за гъба за под, която изсмуква всякакви течности. Замръзна и се вслуша. Някакво щракане идваше откъм входната врата. Първо си помисли, че се връща Емил — племенникът ѝ, който караше нощно такси. Обаче ако пак си беше забравил ключа, щеше да позвъни.
Имаше някой отвън. Но не чукаше и не звънеше.
Нийва стана толкова бързо, колкото можа. Промъкна се тихо по коридора и застана заслушана пред вратата. Само едно парче дърво я делеше от онзи — или онова, — което стоеше от другата страна.
Усети присъствие. Стори ѝ се, че ако пипне вратата — не го стори, — ще усети топлина.
Беше обикновена входна врата със секретна ключалка. Без метална външна преграда, без прозорци в дървенията. Имаше само старовремски процеп за пощата близко до пода, прорязан в средата на около стъпка от земята.
Пантата на пощенския прорез изскърца. Месинговият капак се раздвижи… и Нийва се втурна назад в коридора. Задържа се там за миг — невидима и изпаднала в паника, — а после затича към банята и към коша с играчки за къпане. Грабна водния пистолет на внучката си и отвори бутилката със светена вода. Изсипа я през тясното отверстие, разливайки по-голямата част, докато напълни пластмасовия резервоар.
Понесе играчката към вратата. Сега беше тихо, но усещаше присъствието. Смъкна се тромаво на подутото си коляно и ожули чорапа си в грапавото дърво на пода. Беше достатъчно близо, за да усети шепота на хладния нощен въздух през месинговия капак… и да види сянката на ръба на процепа.
Водният пистолет беше с дълго дуло. Нийва се сети да плъзне назад ключа на помпичката отдолу, за да усили налягането и след това вдигна леко капака с върха на мундщука. Когато пантата изскърца жалостиво, тя пъхна пистолета, извади дулото и натисна спусъка.
Нийва се целеше слепешката, разпръсквайки светена водата във всички посоки. Представи си как Джоан Лус изгаря, как водата като киселина посича тялото ѝ досущ златния меч на самия Иисус… но не чу никакъв рев.
После една ръка се провря през процепа. Сграбчи цевта на пистолета и се опита да го издърпа. Нийва инстинктивно също задърпа назад и видя добре пръстите. Бяха зацапани с кал все едно, че са ровили в гроб, а под ноктите им беше кърваво червено. Светената вода се изливаше по кожата и само разкалваше пръстта, без плътта да дими и изгаря.