Без никакъв ефект.
Ръката яростно задърпа дулото, мъчейки се да го измъкне през пощенския прорез. Нийва едва сега осъзна, че ръката се мъчи да се докопа до нея. Затова пусна пистолета, а ръката продължи да дърпа и да извива, докато пластмасовата играчка се пукна и разсипа последните си капки вода. Нийва запълзя назад от процепа на ръце и задник, а посетителят започна да блъска във вратата. Блъскаше в нея с цялото тяло си и бравата се разклати. Пантите затрепериха, стените около рамката се разтърсиха, картината с мъжа и момчето на лов падна от пирона си и предпазното стъкло се пръсна. Нийва се добра до дъното на късия входен коридор. Рамото ѝ се удари в стойката за чадъри с бейзболната бухалка в нея. Жената сграбчи бухалката и седнала на пода, стисна увитата с черно тиксо дръжка.
Дървото удържа. Старата врата, която мразеше заради издуването ѝ и залепването за рамката в летните жеги, се оказа достатъчно солидна да възпре ударите. Дори ключалката и излъсканата желязна брава не се предадоха. Стоящият отвън притихна. Може пък натрапникът да се бе махнал?
Нийва погледна локвата Христови сълзи на пода. Когато и силата на Иисус те провали, разбираш, че късметът ти наистина се е издънил ужасно.
Да дочака деня. Само това можеше да направи.
— Нийва?
Кийни, момчето на Лус, стоеше зад нея по долнище на анцуг и с тениска. Със скорост, каквато не вярваше, че притежава, Нийва затисна с ръка устата на детето и го издърпа в ъгъла. Долепи гръб в стената и пристисна малкия в прегръдката си.
Чуло ли беше съществото зад вратата гласа на сина си?
Нийва се заслуша. Момчето в ръцете ѝ се размърда и понечи да проговори.
— Шшт, дете.
И тогава го чу. Чу отново проклетото скърцане. Сграбчи детето още по-силно и се наведе наляво, като рискува да надзърне иззад ъгъла.
Капакът на пощенския процеп бе надигнат от кален пръст. Нийва рязко се скри зад ъгъла, но не преди да зърне две надничащи вътре нажежени червени очи.
След късната служебна вечеря с хората от BMG в ресторанта на Чоу, Руди Уейн, мениджърът на Габриел Боливар, взе такси от Хъдсън стрийт и пое към дома на клиента си. Не бе успял да се свърже с Гейб по телефона, обаче след оная история с Полет 753 и папарашката му снимка в инвалидната количка, бяха плъзнали доста слухове за здравословното му състояние. Руди трябваше да се увери лично. Когато се появи пред имението на Вестри стрийт, папараци наоколо нямаше. Мотаеха се само няколко надрусани гот фена, които седяха на тротоара и пушеха.
Когато Руди се заизкачва по стъпалата на входа, те се надигнаха и го загледаха с очакване.
— Какво става? — запита ги той.
— Чухме, че пускал хора вътре.
Руди погледна нагоре, но нито в къщите-близнаци, нито в ателието му имаше светлина.
— Купонът е свършил, изглежда.
— Не е купон — отговори му дебело хлапе с пиърсинг върху бузата, от който висяха цветни ластици. — Той и папараците ги пусна.
Руди сви рамене, набра пинкода, влезе и затвори вратата зад себе си. Гейб поне се чувстваше по-добре. Мина между черните мраморни пантери и влезе в тъмното фоайе. Всички строителни светлини бяха загасени, а ключовете за осветлението все още не бяха свързани. Руди помисли малко, след което извади своя „Блекбъри“ и включи дисплея му. Развъртя синкавата светлина и до стълбището, в краката на ангела с разперените криле, видя купчина видеокамери и дигитални фотоапарати последен модел. Оръжията на папараците. Бяха захвърлени като обувки около басейн.
— Ехо?
Гласът му глухо отекна нагоре през недовършените етажи. Руди се заизкачва по витото мраморно стълбище, воден от петното синкава електронна светлина от смартфона си. Трябваше да мотивира Гейб за шоуто му в Роузленд следващата седмица. Имаше и няколко дати из САЩ за Хелоуин, за които трябваше да се подготви.
Стигна до горния етаж, където беше спалнята на Боливар. Всички светлини бяха загасени.
— Ей, Гейб? Аз съм, човече. Само да не ме забъркаш в нещо.
Беше прекалено тихо. Руди влезе в главната спалня, освети я със синкавата светлина на телефона си и видя разбърканите чаршафи на леглото. От махмурлията Гейб нямаше и следа. Сигурно пак се влачеше някъде навън в нощта. Тук обаче го нямаше.
Отби се в голямата баня, за да пусне една вода. Видя на рафта отвореното шише с викодин и кристална чаша за коктейли, която миришеше на силен алкохол. Руди помисли за миг, подкрепи се с две таблетки, изплакна чашата на мивката и отми хаповете с глътка чешмяна вода.
Докато връщаше чашата на рафта, усети движение зад себе си. Обърна се рязко. Видя как Гейб изниква от мрака и влиза в банята. Огледалните стени от двете му страни го умножиха стократно.