След това започна нов запис. Друга камера, по-отдалечена, но в същия подземен коридор, нагласена на по-висок ъгъл. Показа двама души, мъж и жена, които се промъкнаха в заключеното помещение на моргата, където лежеше тялото на Редфърн. След това ги показа как излизат с тежък трупен чувал.
Двамата много приличаха на Еф и Нора.
Записът свърши. Еф погледна към Нора — също стъписана — след това агента на ФБР и Барнс.
— Това беше… това нападение е монтирано така, че да изглежда зле. Имаше прекъсване. Редфърн беше…
— Къде са останките на капитан Редфърн?
Еф не можеше да мисли. Не можеше да преглътне лъжата, която току-що бе видял.
— Онова там не бяхме ние. Камерата беше прекалено високо, за…
— Значи твърдите, че не бяхте вие и д-р Мартинес?
Еф погледна към Нора, която клатеше глава. И двамата бяха твърде объркани, за да могат да отвърнат с убедителна защита.
— Позволи ми да попитам още веднъж, Ефраим — каза Барнс. — Къде са липсващите тела от моргите?
Еф се озърна през рамо към застаналия до вратата Сетракян. После погледна Барнс. Не можеше да измисли смислен отговор.
— Ефраим, закривам проект „Канарче“. От този момент.
— Какво? — сепна се Еф. — Чакай, Еверет…
Тръгна бързо към Барнс. Другите полицаи скочиха към него все едно, че е опасен и реакцията им го спря и разтревожи още повече.
— Д-р Гудуедър, трябва да дойдете с нас — заяви агентът на ФБР. — И трим… ей!
Еф се обърна. Сетракян го нямаше.
Агентът прати двама от полицаите след него.
Еф отново погледна към Барнс.
— Еверет. Познаваш ме. Знаеш кой съм. Чуй какво ще ти кажа. Из този град плъзва епидемия. Бич, какъвто не сме виждали никога досега.
— Д-р Гудуедър — прекъсна го агентът на ФБР. — Искаме да знаем какво сте инжектирал на Джим Кент.
— Какво съм… какво?
— Ефраим — каза Барнс. — Споразумях се с тях. Ще пощадят Нора, ако се съгласиш да сътрудничиш. Ще ѝ спестим скандала с ареста и ще опазим професионалната ѝ репутация. Знам, че двамата сте… близки.
— И как точно знаеш това? — Еф бавно огледа мъчителите си. Объркването му започна да прелива в гняв. — Това са пълни глупости, Еверет.
— Има те на запис как нападаш и убиваш пациент, Ефраим. Докладваше фантастични резултати от проби, необясними с никакви рационални мерки, необосновани с нищо и най-вероятно манипулирани. Щях ли да съм тук, ако имах избор? Ако ти имаше избор?
Еф се обърна към Нора. Нея поне щяха да пощадят. Тя поне навярно щеше да може да продължи да се бори.
Барнс беше прав. Поне в този момент, в стая пълна с блюстители на закона, той нямаше никакъв избор.
— Не позволявай това да те забави — каза той на Нора. — Може да се окажеш единствената останала, която знае какво става наистина.
Нора поклати глава. Обърна се към Барнс.
— Сър, тук има заговор, все едно дали съзнателно сте съучастник в него, или не…
— Моля ви, д-р Мартинес — прекъсна я Барнс. — Не затруднявайте още повече положението си.
Другият агент прибра лаптопите на Еф и Нора. Поведоха го надолу по стълбището.
В коридора на втория етаж се натъкнаха на двамата полицаи, пратени след Сетракян. Стояха един до друг, почти гръб до гръб. С белезници.
Сетракян се появи зад тях с извадената си сабя. Опря върха на острието в шията на агента на ФБР. В другата си ръка държеше по-малка кама, също изработена от сребро. Нея притисна в гърлото на директор Барнс.
— Оказали сте се пионки в невъобразима за вас игра, господа — каза старият мъж. — Докторе, вземете тази кама.
Еф хвана дръжката на оръжието, като задържа острието опряно в гърлото на шефа си. Барнс промълви почти без дъх:
— Всемогъщи Иисусе, Ефраим. Полудял ли си?
— Еверет, това, което става, е много по-голямо, отколкото можеш да разбереш. Далеч надскача границите на ЦКБ, на правораздаването дори. В този град избухва катастрофална болест, каквато не сме виждали никога. И това е само част от цялото.
Нора пристъпи до него и прибра двата лаптопа от другия агент на ФБР.
— Взех всичко останало, което ни трябва от офиса. Май няма да се върнем тук повече.
— За Бога, Ефраим, опомнете се — каза Барнс.
— Това е работата, която ме нае да върша, Еверет. Да вдигна тревога, щом възникне здравна криза. На ръба сме на глобална пандемия. Унищожително за човечеството събитие. А някой някъде е готов да обърне небето и земята, за да успее.
Елдрич Палмър включи стена от монитори, настроени на шест телевизионни новинарски канала. Най-долният от ляво го заинтригува най-много. Измести под няколко градуса ъгъл креслото си, изолира канала и усили звука.