— Кели… трябва да тръгвам.
Понечи да тръгне, но тя сграбчи ръката му. Потърси в очите му уверение, че всичко е наред, а след това го прегърна. Започналото като неловка прегръдка за сбогом се превърна в нещо повече, докато накрая силно го притисна до себе си.
— Съжалявам — прошепна тя в ухото му и остави целувка по наболата страна на небръснатия му врат.
На патиото13 върху покрива Елдрич Палмър седеше в кресло без възглавници и чакаше, обгърнат от нощта. Единствената пряка светлина идваше от градинската газова лампа, която гореше в ъгъла. Терасата бе на върха на по-ниската от двете свързани сгради. Подът бе облицован с квадратни глинени плочи, стари и избелели от вятъра и дъжда. Едно ниско стъпало в северния край предхождаше висока тухлена стена с две обковани с желязо арки, големи колкото врати. Набраздени с жлебове керемиди увенчаваха стената и навесите от двете страни. Отляво, зад по-широките декоративни арки, бяха крилата на порталния вход на резиденцията. Зад Палмър, в центъра пред южната бяла циментова стена, се извисяваше статуя на жена без глава, в завихрена като в буен танц роба, с потъмнели от времето рамене и ръце. Бръшлян обвиваше каменния пиедестал. Макар на север и на изток да се виждаха няколко по-високи сгради, патиото беше прилично усамотено, толкова скрито от нежелани погледи кътче, колкото можеше да се надява човек да намери в долен Манхатън.
Палмър седеше заслушан в звуците на града, издигащи се от улиците. Звуци, които скоро щяха да секнат. Само да го знаеха онези долу, щяха да прегърнат с любов тази нощ. Всеки досаден миг от живота става неизмеримо по-скъп пред лицето на неизбежната смърт. Палмър го знаеше от собствен опит. Болнаво и хилаво дете, той се бе борил със здравето си през целия си живот. Някои сутрини се беше събуждал изумен, че вижда новата зора. Повечето хора не знаеха какво е да отмяташ съществуването си изгрев след изгрев. Какво е да зависиш от машини за оцеляването си. Доброто здраве бе рождено право за повечето човеци, а животът — поредица от дни, които трябваше да се извървят. Никога не бяха познавали близостта на смъртта. Интимната близост на пълния окончателен мрак.
Скоро Елдрич Палмър щеше да познае блаженството им. Безкрайно меню от дни, проснато пред него. Скоро щеше да разбере какво е да не се тревожиш за утре, за вдругиден…
Лек вятър раздвижи дърветата в патиото и прошумя из храстите. Палмър, седнал под ъгъл срещу по-високата от двете сгради до малка масичка за пушене, чу шумоленето. Тих ромон като влачещо се по пода наметало. Черно наметало.
Мислех, че не искаше контакт преди края на първата седмица.
Гласът — едновременно познат и чудовищен — предизвика мрачна тръпка на възбуда по извития гръб на милиардера. Ако не беше извърнал съзнателно лицето си от главната част на патиото — в почит и в същото време от чисто човешка погнуса — щеше да види, че устата на Господаря изобщо не се движи. Никакъв глас не излезе в нощта. Господаря говореше направо в ума му.
Палмър усети присъствието над рамото си и задържа погледа си насочен към сводестите врати на резиденцията.
— Добре дошъл в Ню Йорк.
Прозвуча по-задъхано, отколкото му се искаше. Нищо не може да ти отнеме човешкото така, както един не-човек.
След като Господаря не отвърна нищо, Палмър се помъчи да възвърне увереността си.
— Трябва да заявя, че не одобрявам този Боливар. Не знам защо трябваше да избереш него.
Кой е той е без значение за мен.
Палмър моментално разбра, че е прав. Какво толкова, ако Боливар е бил носеща грим рокзвезда? Май продължаваше да разсъждава като човек.
— Защо остави четирима в съзнание? Това създаде много проблеми.
Разпитваш ли ме?
Палмър преглътна. В този живот той беше създател на крале и не се подчиняваше на никого. Усещането за раболепно покорство бе толкова чуждо за него, колкото и смазващо.
— Някой е по дирите ти — бързо заговори Палмър. — Учен медик, детектив по болестите. Тук, в Ню Йорк.
Какво значи един човек за мен?
— Той… казва се Ефраим Гудуедър. Доктор, експерт по епидемичен контрол.
Дребни надути маймунки. Вашият вид е епидемичният — не моят.
— Някой го съветва този Гудуедър. Човек с дълбоки и подробни знания за вашия вид. Познава древната традиция и знае дори малко биология. Полицията го издирва, но мисля, че е нужно малко по-решително действие. Убеден съм, че това може да се окаже разликата между бързата решителна победа и продължителната борба. Предстоят ни много битки на човешкия фронт, както и други…