Ще надделеем.
Колкото до това, Палмър не таеше съмнения.
— Да, разбира се.
Искаше стареца за себе си. Искаше да потвърди личността му, преди да издаде каквото и да е сведение на Господаря. Точно затова полагаше всички усилия да не мисли за възрастния мъж. Знаеше, че в присъствието на Господаря човек трябва да таи мислите си…
Срещал съм този старец преди. Когато не беше толкова стар.
Палмър изстина поразен.
— Трябва да помните, че ми отне дълго време, докато ви намеря. Пътуванията ме отведоха до четирите края на света и имаше много задънени пътища и отклонения… много хора, през които трябваше да премина. Той беше един от тях. — Постара се смяната на темата да протече плавно, но умът му бе замъглен. Да бъдеш близо до Господаря бе като да си масло в близост до горящ фитил.
Ще срещна този Гудуедър. Ще се погрижа за него.
Палмър вече беше приготвил лист с подчертани пасажи от биографията на епидемиолога на ЦКБ. Извади го от джоба на сакото си, разгъна го и го положи на масата.
— Всичко е тук, Господарю. Семейството му, познати, приятели и колеги…
Последва леко изстъргване по плочите на масата и хартиеният лист бе взет. Палмър успя да зърне периферно дланта. Средният пръст, закривен и с остър нокът, бе по-дълъг и по-дебел от другите.
— Трябват ни само още няколко дни — каза той.
Някакъв спор бе започнал в резиденцията на рокзвездата, двете недовършени съединени къщи, през които бе имал неприятното удоволствие да мине, за да стигне до уговорената среща в патиото. Особено отвращение бе изпитал към единствената довършена част от дома, спалните покои на горния етаж, украсени безвкусно и вонящи на първична похот. Самият Палмър никога не беше лягал с жена. Докато беше млад, бе заради болестта му и проповедите на двете му лели, които го бяха отгледали. Когато стана по-голям, беше по избор. Беше разбрал, че чистотата на тленната му същност не бива никога да бъде опетнена от страст.
Спорът отвътре се усили до тропот и викове. Не можеше да са израз на нищо друго, освен на насилие.
Твоят човек е в беда.
Палмър се напрегна. Г-н Фицуилям беше вътре. Изрично му бе забранил да стъпва в патиото.
— Казахте, че безопасността му тук е гарантирана.
Палмър чу тропот на бягащи крака. Чу пъшкане. Човешки вик.
— Спрете ги.
Гласът на Господаря бе както винаги провлечен и невъзмутим.
Не е той този, когото искат.
Палмър се надигна в паника. Него ли имаше предвид Господаря? Капан ли някакъв беше това?
— Ние имаме договор!
Докато ме устройва.
Палмър дочу нов вик — по-близо този път — последван от два бързи изстрела. После една от вътрешните сводести врати рязко се отвори навътре, а орнаменталното решетъчно крило бе изтласкано навън. Г-н Фицуилям, сто и осемнайсет килограмов бивш флотски офицер в елегантен костюм „Севил Роу“, излетя през нея, стиснал в дясната си ръка револвера, който носеше на колана си. Очите му блестяха от безсилен страх.
— Сър… те са зад мен…
Точно в този момент погледът му се измести от лицето на Палмър към невъзможно високата фигура, застанала зад него. Оръжието се плъзна от ръката на г-н Фицуилям и издрънча на плочите. Лицето му се обезкърви и за миг той се олюля като кукла, отпусната от конец, след което се свлече на колене.
Зад него дойдоха превърнатите. Вампири във всевъзможни цивилни облекла, от бизнес костюми до шарениите на гот феновете и папарашката небрежност. Нахлуха в патиото като същества, привлечени от така и нечуто изсвирване.
Водеше ги самият Боливар, мършав и почти оплешивял, облечен в черен халат. Като първо поколение вампир беше по-съзрял от останалите. Плътта му имаше безкръвната алабастрова бледнина, която почти сияеше, а очите му бяха като две мъртви луни.
Зад него стоеше млада жена — негов фен, простреляна в лицето от г-н Фицуилям в разгара на паниката. Костта на бузата ѝ бе разцепена до клюмналото ухо, оставяйки я с половин блеснала озъбена усмивка.
Останалите залитаха напред в мрака на новата нощ, възбудени и съживени от близостта на своя Господар. Спряха се, зяпнали в него с мъртвешките си, изпълнени с обожание очи.
Деца.
Палмър — застанал най-отпред, между тях и Господаря — остана напълно пренебрегнат. Силата на присъствието на Господаря ги задържа в благоговейно очакване. Струпаха се пред него като диваци пред храм.
Г-н Фицуилям остана на колене като поразен.
Господаря проговори и Палмър бе убеден, че думите бяха само за неговите уши.
Ти ме доведе през целия този път. Няма ли да погледнеш?