После чу стърженето по преградата отпред. Езикът на ранения в главата се показа навън и вече се опитваше да го напъха в подобния на пепелник слот за плащане. Месестият връх се показа навън, изпъна се и едва ли не задуши във въздуха, мъчейки се да се докопа до Роджър.
Роджър изкрещя. Изрита панически капака на слота и го затръшна. Мъжът отпред нададе безбожен врясък, а откъснатият връх на неговия… каквото там беше… падна точно в скута на Роджър. Той го шибна обезумял с ръка, докато от другата страна на преградата мъжът се оплиска целия в бяло, подивял или от болка, или от чиста истерия като след кастрация.
Фрасс! Нов замах на лопата се стовари в прозореца зад главата на Лус. Стъклото се пропука и хлътна, все още без да се пръсне на парчета.
Туп-туп-туп. Стъпки вече огъваха покрива.
Четирима от тях на бордюра, трима откъм улицата, а отпред идваха още. Роджър погледна назад. Видя как побърканият куриер изви гръб назад, за да стовари отново лопатата в счупения прозорец. Сега или никога.
Посегна към дръжката и изрита с всичка сила вратата към улицата. Лопатата падна и задният прозорец беше пометен, изсипа се на дъжд от парчета стъкло. Белът едва се размина с главата на Роджър, докато се измъкваше навън. Някой — беше Хал Чатфийлд, с огнено червени очи — го сграбчи под рамото и го завъртя, но Роджър се измъкна от сакото си като змия, изпълзяла с гърч от кожата си и продължи напред, затича по улицата без да поглежда през рамо, докато стигна до ъгъла.
Някои подтичваха вдървено и с олюляване, други се движеха по-бързо и уверено. Някои бяха стари, трима от тях — хилещи се деца. Негови съседи и приятели. Лица, познати му от железопътната станция, от рождените дни, от църквата.
Всички идваха след него.
Еф натисна входния звънец на дома на Барбур. Улицата бе тиха, макар в другите домове да имаше живот. Виждаха се примигващите в прозорците светлини на телевизорите и торбите със смет на тротоара. Стоеше пред вратата с живачно-кварцовата си лампа в ръка и приспособения пистолет за гвоздеи на Сетракян, провесен на ремък през рамото му.
Нора стоеше зад него в подножието на тухлените стъпала и също стискаше лампата си. Сетракян държеше тила, стиснал в ръка дългия си бастун и сребърната глава проблясваше на лунната светлина.
Две позвънявания, без отговор. Очакваше се. Еф опита бравата, преди да огледа за друг вход, и тя се завъртя.
Вратата се отвори.
Еф влезе първи и включи лампата. Дневната изглеждаше нормално, с облечената в калъфи гарнитура и нахвърляните на дивана възглавнички.
— Хей — подвикна той, докато другите двама се промъкваха през открехнатата врата зад него. Странно, да влиза така неканен в чужда къща. Застъпва тихо по меката пътека като крадец или убиец. Искаше му се да вярва, че все още е лекар, но с всеки изминал час му ставаше все по-трудно.
Нора продължи нагоре по стълбището, а Сетракян го последва в кухнята.
— Какво ще научим тук според вас? — попита Еф. — Казахте, че оцелелите са били за отвличане на вниманието…
— Казах, че са изпълнили тази цел. Колкото до намерението на Господаря… не знам. Може би съществува някаква особена привързаност към Господаря. Тъй или иначе, трябва да започнем отнякъде. Тези оцелели са единствената ни нишка.
В умивалника имаше купа и лъжица. На масата лежеше разтворена библия, натъпкана с пощенски картички и снимки, обърната на последната глава. Разтреперана ръка бе подчертала един пасаж с червено мастило. Откровение, 11:7-8.
… звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие, а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом…
До разтворената библия като инструменти, положени върху олтар, лежаха разпятие и малка стъклена бутилка, за която Еф предположи, че е светена вода.
Сетракян кимна към религиозните вещи.
— Не по-смислено от чешмяна вода и ципрофлаксин. И не много по-ефективно.
Продължиха в задната стая. Еф каза:
— Съпругата трябва да го е прикривала. Защо не е повикала лекар?
Спряха се пред един килер, за да огледат. Сетракян почука по стените с долния край на бастуна си.
— Науката постигна голям напредък през живота ми, но все още не е измислен инструмент, с който да може да се погледне ясно в брачната връзка между мъж и жена.
Затвориха килера. Еф осъзна, че са свършили вратите за отваряне.
— Няма ли мазе тук?
Сетракян поклати глава.
— Огледът в тясно пространство пълзешком е много по-неприятен.