— Ей! — извика Мат.
Пазачът го видя и протегна ръка. Не беше поздрав, а по-скоро молба за помощ. Мат извади връзката ключове и превъртя най-дългия в слота на стената. Вдигна решетката малко над метър, само колкото да може да се пъхне отдолу, и затича към него.
Охранителят се вкопчи в ръката му и Мат го отведе до най-близката пейка при фонтана, в който хвърляха монети за сбъдване на желания. Мъжът дишаше задъхано. Мат видя кръв между пръстите на врата му, но не толкова, че да мине за пробождане. Петна кръв имаше и по униформената му риза, а скутът му беше подмокрен с урина.
Мат го познаваше само по външност и го смяташе за малко тъп. Едър тип с дълги ръце, който патрулираше из мола, пъхнал палци в колана си като южняшки шериф. Шапката му се беше смъкнала и той видя оплешивяващата му коса с черните косми, мазна и полепнала по лъскавото му теме. Крайниците му бяха омекнали и се беше вкопчил болезнено и съвсем не толкова мъжествено в ръката на Мат.
Продължи да го разпитва какво се е случило, но мъжът само дишаше задъхано и се озърташе. Мат чу някакъв глас и разбра, че е радиостанцията на пазача. Вдигна приемника от колана му.
— Ало? Тук е Мат Сейлис, мениджър на „Сиърс“. Ей, един от вашите хора тук, на първия етаж — ранен е. Тече му кръв от врата и целият е пребледнял.
Гласът от другата страна отвърна:
— Тук е старшият му. Какво става там?
Пазачът се мъчеше да изплюе нещо, но от раздраното му гърло излезе само хрип.
Мат предаде:
— Нападнат е. Има отоци по врата и рана… много е изплашен. Но не виждам никой друг наоколо…
— Слизам веднага по сервизното стълбище — каза старшият. Мат чу забързаните му стъпки по включената радиостанция. — Къде казахте, че…
Тук прекъсна. Мат изчака да се включи отново, след което натисна бутона за повикване.
— Къде казахме, че какво?
Отпусна пръста си и се заслуша. Пак нищо.
— Ало?
От приемника изригна шум, продължил не повече от секунда. Някакъв глас изрева приглушено: ГАРГХРАА…
Раненият пазач се килна напред от пейката, падна на ръце и колене и залази на четири крака към „Сиърс“. Мат стана с радиото в ръка и се обърна към знака за тоалетните, до които беше вратата на сервизното стълбище.
Оттам се чу тупване като от падащо по стълби тяло.
След това — познато дрънчене. Обърна се към магазина си и видя как охранителната решетка се спусна до пода. Беше оставил ключовете си на таблото.
Изпадналият в ужас пазач се заключваше вътре.
— Ей… ей! — изрева Мат.
Но преди да успее да затича натам, усети присъствие зад себе си. Видя как пазачът заотстъпва с облещени очи, събори рафт с дрехи и изпълзя назад. Мат се обърна и видя две хлапета в торбести джинси и кашмирени якета с качулки, идващи от коридора до тоалетните. Изглеждаха дрогирани, кафявата им кожа бе прежълтяла. Бяха с празни ръце.
Наркомани. Страхът го жегна като си помисли, че те можеше да са уболи пазача с мръсна спринцовка. Извади портфейла си и го хвърли към единия. Хлапето не посегна да го хване, портфейлът го плесна в корема и падна на пода.
Мат заотстъпва в паника към вратата на магазина, докато двамата се приближаваха.
Еф удари спирачка на улицата срещу жилището на Боливар, две свързани градски къщи с триетажно строително скеле пред фасадата. Отидоха до вратата и откриха, че е закована. Не набързо и не временно, а покрита с дебели дъски, завинтени за рамката. Беше запечатана.
Еф погледна нагоре по фасадата и към нощното небе над скелето.
— Какво е това криене?
Стъпи на скелето, готов да се качи, но ръката на Сетракян го спря.
Имаше свидетели. На тротоара пред съседната сграда. Стояха и ги наблюдаваха в тъмното.
Еф тръгна към тях. Намери сребърното огледало в джоба на якето си и докопа един от тях, за да провери отражението. Никакво треперене. Хлапето, не повече от петнайсетгодишно, с готическата тъмна боя покрай очите и черно по устните, се издърпа от хватката му.
Сетракян погледна и другите с огледалото. Никой от тях не беше превърнат.
— Фенове — подхвърли Нора. — Бдение.
— Разкарайте се оттук — изръмжа им Еф. Но бяха нюйоркски хлапета, знаеха, че не са длъжни да го правят.
Сетракян погледна нагоре към сградата на Боливар. Предните прозорци бяха тъмни, но в нощта не можеше да прецени дали са затъмнени или са само в процес на ремонт.
— Да се качим по това скеле — предложи Еф. — Влизаме през някой прозорец.
Сетракян поклати глава.
— Няма начин да влезем, без да извикат полиция и да те отведат. Не забравяй, че си издирван.