Пътуването им до Уестчестър, за да намерят Джоан Лус, третата оцеляла от Полет 753, бе прекъснато от сутрешните новини. Селището Бронксвил беше блокирано от полицията на щата Ню Йорк и екипи на СПРМ поради „изтичане на газ“. Репортажът, записан от новинарски хеликоптер, показваше градчето на зазоряване. Единствените коли на пътя бяха патрулките на щатската полиция. Следващият репортаж показа запечатания вход на сградата на Главния съдебномедицински център. Имаше разсъждения за продължаващите изчезвания в района и за прояви на паника сред местните жители.
Станция „Пенсилвания“ бе единственото място, за което можаха да се сетят, че гарантирано ще има от старомодните улични телефони. Еф застана пред една редица от тях, а Нора и Сетракян се дръпнаха леко встрани като най-обикновени пътници, които просто минават оттам.
Еф разрови списъка с последни повиквания в телефона на Джим, като търсеше пряката мобилна връзка с директор Барнс. Джим навърташе по сто разговора на ден и му отне известно време, докато ги прегледа. Най-сетне Барнс се отзова.
— Наистина ли си мислиш, че ще мине този номер с „изтичането на газ“, Еверет? Колко още смяташ, че ще издържи това, в този ден и в този век?
Барнс разпозна гласа му.
— Къде си, Ефраим?
— Ходил ли си изобщо в Бронксвил? Видял ли си го сега?
— Ходил съм… още не знаем с какво си имаме работа…
— Не знаете! Хайде стига, Еверет.
— Тази сутрин са намерили полицейския участък опразнен. Цялото градче изглежда изоставено.
— Не е изоставено. Още са си там, просто се крият. Скрие ли се слънцето, окръг Уестчестър ще стане като Трансилвания. Това, което ви трябва, са ударни групи, Еверет. Войници. Влизат от къща на къща през цялото село, като в Багдад. Това е единственият начин.
— Не искаме да предизвикаме паника…
— Паниката вече започва. Паниката е подходяща реакция на това нещо и е по-добра от отричането.
— Системите за наблюдение на епидемични синдроми на Здравния департамент на Ню Йорк не дават никакви показания за предстояща епидемия.
— Епидемичният мониторинг е ограничен до посещения в спешните отделения, до амбулаторни прегледи и до аптечни продажби. Нищо от случващото се не се вмества в този сценарий. Целият мегаполис ще тръгне по пътя на Бронксвил, ако не се намесите.
— Искам да знам какво си направил с Джим Кент — каза директор Барнс.
— Отидох да го видя и него вече го нямаше.
— Казаха ми, че имаш нещо общо с изчезването му.
— Какво съм аз, Еверет? Сянката? Аз съм навсякъде едновременно. Аз съм злият гений. Това съм аз, да.
— Ефраим, изслушай ме…
— Не, ти ме изслушай. Аз съм доктор. Доктор, когото ти нае да върши работа. Да идентифицирам и възпирам възникващи епидемии в Съединените щати. Обаждам се, за да ти кажа, че все още не е твърде късно. Това е четвъртият ден от пристигането на самолета и началото на разпространението… но все още има шанс, Еверет. Можем да ги задържим тук, в Ню Йорк. Слушай… вампирите не могат да се прехвърлят през масиви движеща се вода. Тъй че поставете острова под карантина, запечатайте всеки мост…
— Нямам такъв контрол тук. Знаеш го.
По говорителите обявиха пристигане на влак.
— Между другото, аз съм на станция „Пенсилвания“, Еверет. Прати ФБР, ако искаш. Ще ме няма много преди да са дошли.
— Ефраим… върни се. Обещавам ти твърда помощ, ако убедиш мен и всички други. Дай да работим заедно по това.
— Не — отвърна Еф. — Ти току-що каза, че нямаш такъв контрол. Тези вампири… а са точно това, Еверет. Те са дяволски вируси и ще пламнат из този град, докато не остане никой от нас. Карантината е единственият и единствено възможен отговор. Ако видя по новините, че се движите в тази посока, може и да премисля дали да не се върна да помогна. Дотогава, Еверет…
Еф окачи слушалката. Нора и Сетракян зачакаха да каже нещо, но едно въведено име в телефона на Джим бе задържало вниманието му. Всички връзки, които беше въвел Джим в списъка си, започваха с фамилното име, освен една. Местна връзка, с която Джим беше провел серия разговори в последните няколко дни. Еф вдигна слушалката, набра нула и изчака компютърните записи, докато се обади реален оператор.
— Да, имам един номер в телефона си, а не мога да си спомня с кого ме свързва. Бих искал да си спестя неудобства, преди да съм позвънил случайно. С 212 е, тъй че вярвам, че е стационарен. Можете ли да го потърсите?
Прочете ѝ номера и чу пръсти, щракащи по клавиатура.
— Този номер е регистриран на седемдесет и седми етаж на „Стоунхарт груп“. Желаете ли адреса на сградата?
— Да, моля.