— Какво открихте?
— Краткото ми посещение в Нюйоркския исторически музей бе възнаградено. Въпросният имот е бил напълно пресъграден от контрабандист, натрупал състояние по време на Сухия режим. Влизали са многократно в дома му, но никога не са прибирали повече от половинка нелегален алкохол. Заради мрежа от тунели и подземни цехове за дестилиране, както е казано. Някои от тези тунели по-късно са разширени, за да поемат линиите на метрото.
Еф погледна към Нора.
— А ти?
— Същото. Както и че Боливар е закупил имота, главно защото е бил леговище на стар контрабандист, а и понеже за предишния собственик се знае, че е бил сатанист, който устройвал черни меси на олтара на покрива към средата на Двайсети век. През последната година Боливар е обновявал тази сграда и я е съединил със съседната, за да изгради най-голямата лична резиденция в Ню Йорк.
— Добре. Къде ходи, в библиотеката ли?
— Не. — Подаде му разпечатка със снимки на оригиналния интериор на къщата и сегашни снимки на Боливар със сценичен грим. — Списание „Пийпъл“ онлайн. Взех си лаптопа в един „Старбъкс“.
Пуснаха ги и се качиха до малкото жилище на Джим и Силвия на деветия етаж. Силвия се показа на вратата в дълга надиплена рокля, подходяща за популярна вестникарска астроложка, с прибрана назад с широка лента коса. Изненада се от това, че вижда Нора, още повече се шокира, щом видя и Еф.
— Какво правите…?
Еф влезе.
— Силвия, имаме няколко много важни въпроса и съвсем малко време. Какво знаеш за Джим и Стоунхарт груп?
Силвия сложи ръка на гърдите си все едно, че не разбира.
— За кой?
Еф зърна бюро в ъгъла с дремеща кафява котка върху затворен лаптоп. Отиде там и заотваря чекмеджета.
— Нещо против да прегледаме нещата му?
— Не, ако смяташ, че ще помогне. Давай.
Сетракян се задържа при вратата, докато Еф и Нора претърсваха съдържанието на бюрото. Силвия явно се разтрепери от присъствието на стареца.
— Някой да желае нещо? Питие?
— Не — отвърна с бърза усмивка Нора и продължи с претърсването.
— Ей сега се връщам. — Силвия тръгна към кухнята.
Еф се отдръпна объркан от затрупаното с папки бюро. Дори не знаеше какво да търси. Джим е работил за Палмър? От колко време? И какъв е бил мотивът на Джим впрочем? Пари? Възможно ли беше да се е обърнал така срещу тях?
Тръгна към кухнята, за да намери Силвия и да ѝ зададе деликатен въпрос за финансите им. Когато зави по коридора, тя затваряше стенния телефон. Отдръпна се назад със странно изражение на лицето.
В началото Еф се обърка.
— На кого се обаждаше, Силвия?
Другите двама дойдоха зад него. Силвия опипа стената зад себе си, след това седна на стол.
— Силвия… какво става?
Тогава, с някак зловещо спокойствие зад широко отворените си обвиняващи очи, тя им каза:
— Вие ще загубите.
Кели обикновено никога не отваряше мобилния си телефон в класната стая, но сега той лежеше вляво от училищния ѝ дневник с изключен звук. Мат се бе задържал навън през цялата нощ, нещо обичайно при нощни инвентаризации. Често пъти водеше екипа си навън за закуска след това. Но също така винаги се обаждаше. Използването на клетъчен телефон не беше прието в училището, но тя все пак му бе позвънила скришом няколко пъти и всеки път стигаше до гласовата поща. Може би беше извън обхват. Опитваше се да не изпада в тревога и губеше битката. Присъствието в училище беше доста слабо.
Започваше да съжалява, че е послушала Мат и се е поддала на упоритостта му да не напускат града. Ако по някакъв начин излагаше Зак на риск…
Тогава телефонът ѝ светна и тя видя иконката с плика. Текстово съобщение от неговия телефон.
Гласеше: ела вкъщи
Само това. Две думи, малки букви, без пунктуация. Опита се да му звънне веднага. Телефонът иззвъня и след това престана все едно, че Мат е вдигнал. Но не каза нищо.
— Мат? Мат?
Четвъртокласниците ѝ я гледаха странно. Никога не бяха виждали г-жа Гудуедър да говори по телефона в клас.
Кели опита да звънне на домашния си телефон и получи сигнал „заето“. Прекъсната ли беше гласовата поща? Кога за последен път бе чула сигнал „заето“?
Реши да излезе. Щеше да помоли Шарлот да остави вратата на класната ѝ стая отворена и да наглежда учениците ѝ. Кели си помисли дали направо да не прекъсне занятията за днес и дори да прескочи да прибере Зак от училище. Но не. Щеше да прескочи бързо до вкъщи, да разбере какво не е наред, след това да прецени възможностите си и оттам да продължи.