Мъжът, който ги посрещна при празната къща, изпълваше повечето от рамката на вратата. Сянката от пропуснато бръснене затъмняваше изпъкналата му челюст като полепнали сажди. Носеше до бедрото си голяма бяла торба, стисната здраво в ръката му — калъф от възглавница с нещо тежко вътре.
След като се представиха, едрият мъж бръкна в джоба на ризата си и разгъна изтъркано копие на уведомително писмо с печата на ЦКБ. Показа го на Еф.
— Казахте, че имате да ни покажете нещо?
— Две неща. Първо това.
Фет разхлаби връзката на торбата и изсипа съдържанието ѝ на пода. Четири космати плъха паднаха на куп, всички мъртви.
Еф скочи назад, а Нора ахна.
— Все казвам, че ако искаш да привлечеш вниманието на хората, най-добре им донеси торба с плъхове. — Фет вдигна един от гризачите за дългата опашка и тялото бавно се люшна напред-назад под ръката му. — Излизат от леговищата си из целия град. Дори денем. Нещо ги гони навън. Означава, че нещо не е наред. Знам, че по време на „черната смърт“ плъховете са излизали навън и са падали мъртви по улиците. Плъховете тук не излизат, за да умрат. Излизат много живи, много отчаяни и много гладни. Повярвайте ми, когато видите голяма промяна в екологията на плъховете, това означава, че идва лоша новина. Когато плъховете изпаднат в паника, време е да продаваш акциите. Време е да се измъкваш. Схващате, нали?
— И още как — каза Сетракян.
— Нещо ми се губи тук — каза Еф. — Какво общо може да имат плъховете с…?
— Те са знак — поясни Сетракян. — Както правилно изтъква г-н Фет. Екологичен симптом. Брам Стокър популяризира мита, че един вампир може да променя формата си, да се превръща в нощно същество като прилеп или вълк. Тази лъжлива представа възниква от една истина. Преди домовете да започнат да имат мазета или изби, вампирите са гнездели в пещери и бърлоги в околностите на селата. Покваряващото им присъствие е гонело другите същества, прилепи и вълци. Изтласквало ги е така, че те връхлитали селата. Появата им винаги съвпадала с разпространението на болести и душевна поквара.
Фет слушаше много внимателно стареца.
— Знаете ли какво? Докато говорехте току-що, два пъти чух думата „вампир“.
Сетракян го изгледа хладнокръвно.
— Правилно чухте.
В последвалата пауза Фет ги огледа един по един замислено.
— Добре. — Сякаш започваше да разбира. — Сега да ви покажа другото нещо.
Поведе ги долу в мазето. Миришеше на мръсен тамян или на нещо загнило и изгорено. Показа им разпадналата се плът и кости, станали вече на студена пепел на пода на мазето. Правоъгълникът слънчева светлина от прозореца се беше издължил и изместил, и вече блестеше в стената.
— Но падаше точно тук и те влязоха в него, и ги изпече за миг. Но преди това ми скочиха с това… нещо, дето се изстреля изпод езиците им.
Сетракян му разказа накратко. Злия единак „Господаря“, пренесен на Полет 753. Изчезналия ковчег. Вдигналите се мъртъвци в моргите и връщането им при техните „близки“. Домашните гнезда. Стоунхарт груп. Сребро и слънчева светлина. Жилото.
— Главите им — каза Фет. — Извиха се назад и устата им се отвориха… беше като онзи бонбон, детския… дето върви с главите на герои от „Междузвездни войни“.
— Пакетчето „Pez“ — каза Нора.
— Точно. Щракаш брадичката, бонбончето изскача от шията.
Еф кимна.
— С изключение на бонбончето, доста точно описание.
Фет го погледна.
— Та защо сте обществен враг номер едно?
— Защото мълчанието е тяхното оръжие.
— Дявол да го вземе. Някой трябва да вдигне малко шум.
— Точно.
Сетракян хвърли око на фенера, окачен на колана на Фет.
— Позволете да ви попитам. Във вашата професия използвате черна светлина, ако не греша.
— Разбира се. Да засичаме следи от плъша урина.
Сетракян се озърна към Еф и Нора.
Фет отново изгледа стария мъж в палтото и костюма.
— Знаете ли за изтребването?
— Имам известен опит — отвърна Сетракян.
Старецът се приближи до превърнатия уредник на имота. Беше изпълзял далече от слънчевата светлина и сега седеше присвит в тъмния ъгъл. Сетракян го огледа с огледало със сребърен гръб и показа на Фет. Изтребителят на плъхове замести поглед от лицето на човека, когото смяташе за уредник, и трептящия замъглен образ в стъклото.
— Но разбирам, че сте експерт по неща, които се заравят и крият. Същества, които си правят леговища. Които се изхранват от човешката популация. Работата ви е да премахвате тези паразити, нали?
Фет погледна Сетракян и другите двама като човек, застанал в експрес, който набира скорост от гарата и той изведнъж осъзнава, че е взел погрешния влак.