— В какво ме въвличате тук?
— Кажете ми тогава, моля. Ако вампирите са паразити — зараза, която се разпространява бързо из града — как бихте ги спрели?
— Мога да ви кажа, че от гледна точка на противопаразитния контрол тровенето и хващането с капани са краткотрайни решения. Не действат в дългосрочен план. Хващането на тези бебчета едно по едно не те води до никъде. Единствените плъхове, които изобщо виждаш, са най-слабите. Глупавите. Умните знаят как да оцеляват. Контролът е това, което действа. Управлението на жизнената им среда, разбиването на екосистемата им. Премахването на хранителните източници и избиването им с глад. Тогава стигаш до корена на заразата и я отстраняваш напълно.
Сетракян кимна замислено. След това погледна към Еф.
— Господаря. Корена на това зло. Някъде в Манхатън, точно в този момент. — Старият мъж отново погледна свития на кълбо на пода нещастник. Щеше да се съживи, щом паднеше нощта, щеше да стане вампир, паразит. — Сега ще ви помоля да се отдръпнете — каза той и извади сабята от ножницата. Изрече думите си и с един удар с двете ръце го обезглави на място. Закапа бледорозова кръв — приемникът все още не беше се превърнал напълно. Сетракян изтри острието в ризата му и прибра меча в бастуна си. — Да имахме само някакъв знак къде би могъл да е устроил гнездото си Господаря. Мястото би трябвало да е одобрено и дори избрано от него. Леговище, достойно за висшия му сан. Място на мрак, предлагащо едновременно убежище и достъп до човешкия свят на повърхността. — Погледна през рамо към Фет. — Имате ли някаква идея откъде биха могли да извират тези плъхове? Епицентъра на бягството им?
Фет кимна веднага, със зареяни в далечината очи.
— Мисля, че знам.
В гаснещата дневна светлина двамата епидемиолози, собственикът на заложна къща и изтребителят на паразити стояха на наблюдателната платформа на горния ръб над строителния обект на Световния търговски център. Изкоп с едно каре ширина и близо двайсет и два метра дълбочина.
Градските акредитиви на Фет и една малка лъжа (Сетракян не беше световноизвестен специалист по гризачи от Омаха) ги пропуснаха без придружители до тунела на метрото. Фет ги поведе надолу по същия вече излязъл от употреба коловоз, който бе проследил преди. Лъчът на фенера му шареше по линиите без следи от плъхове. Старият мъж стъпваше предпазливо по траверсите и опипваше с дългия бастун по каменната основа. Еф и Нора носеха живачно-кварцовите лампи.
— Не сте от Русия — заговори Сетракян на Фет.
— Само родителите ми и името.
— В Русия ги наричат вурдалаки. Преобладаващият мит е, че човек придобива имунитет от тях, като замеси кръв на вурдалак с брашно и направи от тестото хляб, който трябва да се изяде.
— Действа ли това?
— Като всяко народно лечение. Което ще рече, че съвсем не действа добре. — Сетракян се задържаше далеч вдясно от електрифицираната трета линия. — Тази стоманена пръчка изглежда удобна.
Фет погледна парчето арматура в ръката си.
— Груба е. Като мен, предполагам. Но си върши работата. Също като мен.
Сетракян сниши глас, за да прекъсне ехото в тунела.
— Имам някои други инструменти, които може би ще ви се сторят поне толкова ефективни.
Фет видя маркуча на помпата, с която бяха работили сондьорите. По-нататък тунелът зави и се ушири, и той веднага позна тъмната връзка.
— Тук.
Завъртя лъча на фенера, като го задържа ниско.
Спряха и се заслушаха в капещата вода. Фет обходи пода с лъча си.
— Последния път поставих проследяваща прах. Виждате ли?
В прахта имаше човешки стъпки. Обувки, гуменки и боси крака.
— Кой ходи бос в тунел на метро? — учуди се Фет.
Сетракян вдигна ръката си във вълнената ръкавица. Акустиката на тръбния тунел донесе до ушите им далечни стонове.
— Иисусе Христе… — промълви Нора.
— Лампите ви, моля — изшепна Сетракян. — Включете ги.
Еф и Нора се подчиниха. Мощните ултравиолетови лъчи осветиха тъмното подземие и разкриха безумна вихрушка от цветове. Безброй петна, разплискани по пода, стените, металните огради… навсякъде.
Фет се отдръпна с погнуса.
— Всичко това е…?
— Изпражнения — довърши Сетракян. — Съществата серат, докато ядат.
Фет огледа наоколо с изумление.
— Вампирите не държат на добрата хигиена, предполагам.
Сетракян отстъпваше назад. Този път държеше бастуна-ножница по друг начин, горната половина издърпана на половин педя от долната, оголвайки острото бляскаво острие.
— Трябва да се махнем. Веднага.
Фет се беше вслушал в шума от тунелите.