Оглушителен трясък разтърси сградата и Господаря излетя навън сред дъжд от стъкло.
Сетракян се втурна срещу внезапно нахлулия вятър към рамката на прозореца с ръбестите останки от счупено стъкло. Три етажа по-долу стъкленият дъжд се сипеше на тротоара, заблестял под светлината на уличния фенер.
Господаря, с неговата свръхестествена бързина, вече бе прекосил улицата и изкачваше отсрещната сграда. С увисналия в свободната му ръка Боливар прехвърли горното перило и изчезна на по-високия покрив в нощта.
Сетракян отпусна за миг рамене, неспособен все още да осъзнае, че Господаря допреди миг бе в същата тази стая и бе избягал току-що. Сърцето му блъскаше в гърдите, готово да се пръсне.
— Хей… малко помощ!
Обърна се. Фет беше на пода, притиснал долу другия вампир, а лампата на Нора помагаше да задържи обездвижен паразита. Сетракян усети нов изблик на гняв и тръгна към тях, изпънал отстрани сабята си.
Фет го видя, че идва и облещи очи.
— Не! Чакай…
Сетракян замахна, острието посече през врата на вампира на сантиметри над ръцете на Фет. Изрита встрани обезглавеното тяло от гърдите на Фет, преди бялата кръв да стигне до кожата му.
Нора притича до Еф, свлечен на пода. Бузата му беше порязана, а очите разширени от ужас… но не изглеждаше превърнат.
Сетракян извади бързо сребърно огледало, за да го потвърди. Поднесе го пред лицето на Еф и не откри изкривяване. Нора светна с лампата в шията му. Нищо — никакъв пробив.
Помогна му да се вдигне и да седне. Еф се присви от болка при допира по дясната си ръка. Нора го докосна по брадичката под порязаната буза. Изпитваше нужда да го прегърне, но не искаше да го нарани повече.
— Какво стана?
— Кели е в ръцете му — каза Еф.
Еф отцепи по моста и навлезе в Куинс. В движение се опита да се свърже с Кели по мобилния на Джим.
Не звънна. Веднага се включи гласовата ѝ поща.
„Здрасти, тук е Кели. Точно в момента нямам възможност да отговоря…“
Еф отново набра номера на Зак. И неговият телефон продължаваше да се свързва с гласовата му поща.
Колата изсвистя на завоя към Келтън и той рязко удари спирачки пред двора на Кели. Прескочи ниската ограда и затича по стъпалата. Блъсна вратата и натисна звънеца. Ключовете му бяха останали на закачалката в апартамента му.
Еф се засили и блъсна отново с натъртеното си рамо във вратата. Отново опита и още повече нарани ръката си. На третия път се хвърли с цялото тяло във вратата, рамката се разби и той се просна вътре.
Вдигна се на крака и се втурна през къщата. Заблъска се в стените по ъглите, стъпалата му заритаха по стълбището към горния етаж. Спря се при вратата на спалнята на Зак. Стаята на момчето беше празна.
Толкова празна.
Обратно по стълбището, по три стъпала наведнъж. Разпозна чантата за извънредни ситуации на Кели до вратата. Видя заредени с багаж сакове, но незатворени. Изобщо не беше напуснала града.
О, Господи, помисли си той. Истина е.
Другите стигнаха до вратата точно когато нещо го удари отзад. Тяло, което се сбори с него. Отхвърли го мигновено, зареден вече с адреналин. Превъртя нападателя си и го отблъсна назад.
Мат Сейлс. Еф видя мъртвите му очи и усети топлината от свръхусиления метаболизъм.
Подивялото същество, доскорошният Мат, изръмжа срещу него. Еф го стисна за гърлото, докато превърналият се отскоро вампир започваше да отваря устата си. Плъзна ръката си здраво нагоре под брадичката му, мъчейки се да блокира биологичния механизъм, който се готвеше да изхвърли жилото. Очите на Мат се напрегнаха и той затръска глава, докато се опитваше да освободи гърлото си.
Еф видя как Сетракян извади сабята си зад Мат. Изрева „НЕ!“ и извлече дълбоко от пълния вече с гняв кладенец, за да изблъска Мат встрани от него.
Вампирът изръмжа, превъртя се и се спря, след това се надигна на четири крака загледан в него, докато се изправяше на крака.
Мат се изправи изгърбен срещу него. Правеше странни неща с устата си. Беше нов вампир, непривикнал все още с различните мускули. Езикът му се въртеше възбудено и объркано покрай устните.
Еф бързо се озърна наоколо за някакво оръжие. Намери само лежаща на пода пред шкафа тенис ракета. Сграбчи с две ръце стегнатата с тиксо дръжка и удари с титаниевата рамка по Мат. Всичките му чувства към Мат — мъжа, който се беше вмъкнал в дома и в леглото на жена му… който беше искал да стане баща на момчето му… който се стремеше да го измести — изригнаха, когато замахна в челюстта му. Искаше да я пръсне, а с нея и напиращия отвътре ужас. Движенията на новите не бяха все още толкова координирани и Еф успя да нанесе седем-осем добри удара, разбивайки зъбите му и смъквайки Мат на колене… преди Мат да го блъсне в глезена и да го събори. Някакъв утаен гняв против Еф все още кипеше и в него. Мат се надигна, изскърца с натрошените си зъби, но Еф го изрита в лицето, изпъна коляното си и го отблъсна. Отстъпи назад към кухнята и там видя ножа за рязане на месо, залепен на магнитната шина.