Гневът никога не е сляп. Гневът е изключително съсредоточен. Еф се чувстваше все едно, че гледа през другия край на телескоп… виждаше само ножа, а след това — само Мат.
Мат тръгна към него и със здравата си ръка Еф го притисна в стената. Сграбчи шепа коса и изви назад, за да оголи вампирския врат. Устата на Мат се разтвори, жилото му изсвистя навън, опитвайки се да се докопа до Еф. Гърлото на Мат затрептя и се заиздува, и Еф го нападна със сеч. Ххрасххрасххрасххрас. Здраво и бързо, точно през гърлото чак до стената отзад. Върхът на ножа залепваше и Еф го изтръгваше отново. Шийните прешлени изпращяха. Бликна бялата слуз. Тялото се смъкна, ръцете се замятаха. Еф продължи да кълца, докато главата остана в ръката му, но тялото се свлече на пода.
Тогава Еф спря да сече. Видя, без да го проумява всъщност, главата в ръката си с жилото, провиснало през отсечения врат, което продължаваше да потръпва.
След това видя Нора и другите, които го гледаха от отворената врата. Видя обезглавеното тяло на пода. Видя главата в ръцете си.
Кръвни червеи запълзяха по лицето на Мат. През бузите и над зяпналите му очи. В рехавата коса на Мат, към пръстите на Еф.
Еф пусна главата и тя глухо изтупа на пода, без да се изтъркаля наникъде. Хвърли и ножа, който падна тихо в скута на Мат.
— Взели са сина ми — промълви Еф.
Сетракян го издърпа от тялото и от гъмжащата от паразити вампирска кръв. Нора насочи живачно-кварцовата си лампа и облъчи трупа на вампира.
— Боже мили — изпъшка Фет.
Еф го повтори. Обяснение и железен клин, който да се забие още по-дълбоко в душата му:
— Взели са сина ми.
Убийственият рев в ушите му заглъхна и той разпозна звука на спираща отвън кола. Отвори се врата, свиреше тиха музика.
Извика глас:
— Благодаря.
Гласа.
Еф залитна към разбитата врата. Погледна към пътеката и видя слизащия от минивана Зак, метнал през рамо ремъка на сака.
Зак едва успя да стигне до входната врата, когато Еф го стисна в прегръдката си.
— Тате?
Еф го огледа, стисна главата на момчето в ръцете си, погледна в очите му, лицето.
— Какво правиш…?
— Къде беше?
— У Фред. — Зак се опита да се измъкне от прегръдката на баща си. — Мама така и не се появи, тъй че на Фред майка му ме взе у тях.
Еф го пусна да се отдръпне. Кели.
Зак гледаше зад него към къщата.
— Какво е станало с вратата?
Направи няколко стъпки към нея и тогава Фет се появи на прага, със Сетракян зад гърба си. Едър мъж в размъкната бархетна риза и работни ботуши и старец в туиден костюм, стиснал в ръцете си дълъг бастун с вълча глава.
Зак погледна през рамо към баща си. Тревожният трепет едва сега се прокрадна в гласа му.
Каза:
— Къде е мама?
Еф стоеше в отрупания с рафтове книги коридор в жилището на Сетракян. Гледаше как Зак нагъва „Девил дог“ на кухненската масичка на стареца, където Нора го разпитваше за училище, за да го държи зает и да го поразсее.
Още не можеше да се отърве от усещането за ръката на Господаря, стиснала главата му. Беше живял живот, изграден върху здрави основи в свят, построен на здрави основи. А сега, след като всичко, за което беше смятал, че може да разчита, си бе отишло, съзнаваше, че вече нищо не знае.
Нора го видя, че гледа от коридора и по изражението на лицето ѝ Еф разбра, че погледът му я плаши.
Знаеше, че оттук нататък никога повече нямаше да е съвсем нормален.
Слезе по стъпалата два етажа по-долу до подземната оръжейна на Сетракян. Аларменото ултравиолетово осветление на вратата беше изключено и старецът показваше оръжията си на Фет. Изтребителят на плъхове се възхищаваше на модифицирания пистолет за забиване на пирони, който приличаше на „Узи“, само че беше по-дълъг и тесен, боядисан в оранжево и черно и с пълнител, който зареждаше цевта с накланяне.
Щом Ефраим влезе, Сетракян го запита:
— Яде ли?
Еф поклати глава.
— Как е момчето ти?
— Уплашен е, но няма да се остави да му проличи.