Криспин не отвърна. Гледаше го втренчено.
Гюс започна да схваща. Огледа по-внимателно Криспин, който отдавна бе престанал да заслужава и най-беглия му поглед, и видя черните кръгове около очите му и изпитото му лице.
Гюс отиде до прозореца и дръпна пердетата настрани. Беше нощ. От някакъв огън долу се вдигаше пушек.
Гюс се обърна срещу Криспин в другия край на стаята, а той вече го нападаше с вой. Гюс вдигна ръцете си и натисна с белезниците гърлото на брат си. Под челюстта и достатъчно високо, за да не може да извади жилото си.
Сграбчи го с ръцете си за тила и го смъкна на пода. Потъмнелите очи на вампирясалия му брат заиграха и челюстта заподскача, докато устата се мъчеше да се отвори, но душещата хватка на Гюс нямаше да го позволи. Беше решен да го удуши, но докато времето течеше, а Криспин продължаваше да рита и припадъкът не идваше, Гюс си спомни, че вампирите нямат нужда от въздух и не могат да бъдат убити така.
Затова го вдигна за врата, докато пръстите на Криспин дращеха по ръцете и дланите му. В последните няколко години Криспин се беше превърнал в навлек за майка им и в огромна досада за Гюс. Вече беше вампир и братското в него го нямаше, но гаднярското бе останало. Тъй че възмездието го подтикна да го завърти и блъсне с главата напред в декоративното огледало на стената, стар овал от тежко стъкло, който се натроши чак след като падна на пода. Гюс изрита Криспин на земята и сграбчи най-голямото парче стъкло. Брат му не беше паднал напълно на колене, когато Гюс заби върха на стъклото в тила му. Преряза гръбначния му стълб и проби през кожата отпред на шията, но без да я разкъса съвсем. Гюс завъртя парчето стъкло настрани и беше почти отрязал главата на Криспин… но забрави колко е остро в ръцете му и се поряза. Болката го ужили, но не пусна счупеното стъкло, докато главата на брат му не се откъсна от тялото.
Гюс се олюля назад, загледан в кървавия срез на двете си длани. Искаше да е сигурен, че някой от онези червеи, които извираха с гърч с бялата кръв на Криспин, няма да стигне до него. Бяха на килима и трудно се виждаха, затова се задържа по-далече. Погледна накълцания си брат на пода и му се догади от вампирското в него, но не изпита тъга. Криспин беше мъртъв за него от години.
Гюс изми ръцете си на мивката. Раните бяха дълги, но не дълбоки. С лепкава кърпа за съдове спря кървенето и отиде до спалнята на майка си.
— Мамо?
Единствената му надежда беше да не е тук. Леглото ѝ беше оправено и празно. Обърна се да излезе, но премисли, смъкна се на ръце и колене да надникне под леглото. Само кутиите със спортните ѝ дрехи и гирите, които си беше купила преди десет години. Връщаше се към кухнята, когато чу някакво шумолене в килера. Спря и се вслуша отново. Отиде до вратата и я отвори. Всичките дрехи на майка му се бяха смъкнали от закачалките и лежаха на голяма купчина на пода.
Купчината мърдаше. Гюс дръпна една стара жълта рокля с окачалката и лицето на madre се озъби злобно към него, с почернели очи и прежълтяла кожа.
Гюс отново затвори вратата. Не затръшна и не побягна, просто я затвори и остана там. Искаше да заплаче, но сълзите не идваха. Само въздишка, тих и дълбок хлип, а след това се обърна и затърси с очи из спалнята на майка си сечиво, с което да отреже главата ѝ…
… и тогава осъзна до какво бе стигнал светът. Обърна се към затворената врата и опря чело на нея.
— Съжалявам, мамо — прошепна Гюс. — Lo siento. Трябваше да съм тук. Трябваше…
Замаян, той отиде в стаята си. Не можеше дори ризата си да смени заради белезниците. Напъха няколко дрехи в хартиена чанта за когато щеше да може да се преоблече и я взе под мишницата си.
Тогава си спомни за стария мъж. Заложната къща на 118-та улица. Щеше да му помогне. И щеше да му помогне в борбата с това.
Напусна жилището си и излезе в коридора. В другия край при асансьорите стояха някакви хора и Гюс наведе глава и закрачи към тях. Не искаше да го разпознаят, нито да се разправя с някой от съседите на майка му.
Беше стигнал до средата, когато си даде сметка, че нито говореха, нито се движеха. Вдигна глава и видя, че тримата души стояха там и гледаха към него. Спря се, когато осъзна, че и техните очи, трите чифта тъмни очи също гледаха празни. Вампири, блокирали изхода му.
Тръгнаха по коридора към него и следващото нещо, което Гюс осъзна беше, че ги отблъсква от себе си със закопчаните си в белезници ръце, хвърляше ги в стените и млатеше лицата им в пода. Риташе ги щом паднеха, само че те не оставаха паднали задълго. Не даде на нито един от тях възможност да извадят жилата си, пръсна няколко черепа с петите на тежките си ботуши, докато тичаше към асансьора и вратите се затвориха, докато те посягаха към тях.